Славянск, в Източна Украйна. Някога тук са живели 100 000 души. В момента в града са останали не повече от 25 000. През 2014 градът доби печална известност - именно оттук започна войната на Русия срещу Украйна.
Още тогава, преди 8 години, жителите на Славянск узнаха какво означава руска окупация. Игор Гиркин, полковник от руското разузнаване и командир на проруските сепаратисти, се хвалел, че именно в Славянск е започнал да воюва срещу Украйна. Оттогава градът, намиращ се в Донбас, стана синоним на война и терор. Задържани от сепаратистите цивилни граждани са били изтезавани в мазета, някои от тях - и екзекутирани.
"Песимистичен сценарий"
Войната днес е много по-мащабна, но престъпленията остават същите. И все пак има една съществена разлика между 2014-та и днес. Украинската армия сега е в състояние да даде отпор. През септември руските войски бяха принудени да се изтеглят. Това вероятно е и единствената добра новина от Славянск от години насам.
"Подготвяме се за песимистичен сценарий", казва Вадим Лях, кмет на града. Днес Лях е принуден да се барикадира в административната си сграда. Чувалите с пясък и другата защита трябва да го предпазят от осколки и летящи парчета от снаряди. Той категорично изключва преговорите с Русия. Те само биха дали на врага възможност да си поеме дъх, казва кметът. "Русия иска цялата Украйна. Ето защо на първо време може да има само военно решение и чак след това преговори", категоричен е Лях.
Аварийни подслони и печки с дърва
Но всичко това в момента не е тема на разговори. От някогашните близо 100 000 жители на града днес са останали едва около една четвърт. В Славянск цари страховита тишина. Повечето прозорци в центъра на града пред кметството са заковани, магазините са затворени. Възрастни жени продават зеленчуци от градините си, но купувачи почти няма. Огромното мнозинство от хората са избягали отдавна от града. Въпреки че фронтът е на около 30 километра, от време на време градът все пак попада под обстрела на ракети.
"След подобни удари следват проблеми с електроснабдяването. И с водоснабдяването", описва ситуацията кметът Лях. Енергийната инфраструктура е сериозно повредена от тежките боеве. Сега общинските комунални служби се опитват да възстановят снабдяването. Въпреки това хората в Славянск се подготвят за тежка зима.
В болници, училища и детски градини се изграждат аварийни убежища, които да се отопляват. Тъй като не всички жители на града могат да стигнат до тях, през последните дни отец Петро Дудник е закупил голям брой печки с дърва. Всяка една струва около 150 евро. "Топлина във всяка къща" се казва проектът на свещеника, за който той събира дарения. Мини печките решават два проблема – дават топлина, а и възможност за готвене.
Живот в мазето
Любов също притежава такава печка и казва, че църквата на отец Дудник ѝ е помогнала много. Засега печката е поставена в двора пред малката ѝ къщичка. "Някога живеехме без всичко това", казва тя. "Но дървата ни трябват за отопление. Ако не се отопляваме, мама ще измръзне“, казва жената. Майката на Любов е 86-годишна жена на легло. Тя се нуждае от постоянни грижи, а от месеци вече е принудена да лежи в мазето на къщата.
Мазето едва побира спалните места за двете жени. Таваните са ниски, а стените - влажни. Майката на Любов почти не чува и вече не може да се движи самостоятелно. За да пести памперси, Любов я слага да лежи върху найлонови торбички. "Живеем от хуманитарна помощ и от пенсията, която получава баба", казва Любов. И се надява, че войната скоро ще свърши, но не се наема да прогнозира какво означава „скоро“.
Автор Ребека Барт
