Коментар на Ане Херберг от ARD:
Вече може да въздъхнем с облекчение - крайно десният президент на Бразилия Жаир Болсонаро бе детрониран на изборите. Той е и първият президент в историята на страната, който не бива преизбиран. А Лула да Силва, който се завърна по впечатляващ начин, подхранва надеждите, че е помирител. Той желае да гради мостове, а не да ги руши. Това е изключително добра новина за демокрацията в страната, за Амазония, а оттам и за света!
Въпреки това прекаленият оптимизъм не е подходящ. Болсонаро досега игнорира изборното си поражение. От него няма коментар, наложил е пълно мълчание. Дали той ще последва своя модел за подражание Доналд Тръмп и ще оспори изборите, както е заплашвал неколкократно в миналото, все още не знаем.
Десните в Бразилия няма да изчезнат
При всички случаи би било наивно да се смята, че настоящият президент ще се оттегли тихо след тези избори. Защо да го прави? В крайна сметка почти половината от избирателите са гласували за него - въпреки 600-те хиляди смъртни случая от коронавирус, въпреки постоянните му атаки срещу институциите, въпреки мащабите на изсичането на тропическите гори по поречието на Амазонка.
Съюзниците на Болсонаро управляват трите най-населени щата. Десницата има мнозинство в Конгреса, където вече има и много хардлайнери, като евангелистката пасторка Дамарес Алвес, самообявили се за унищожители на девствената джунгла.
Болсонаро съвсем не е историческа случайност, както твърди Лула. Той е водещата фигура на една нова бразилска християнска десница, която ще бъде тук и утре. Много хора гласуваха за бившия капитан и любител на оръжията с носталгия по времената на военната диктатура - не въпреки, а точно заради неговия радикализъм и мачо поведение. Те сляпо вярват на наратива му за културната борба между доброто и злото. Сред тях са и много бивши военни и полицаи, които са сред най-печелившите от управлението на Болсонаро.
Лула представлява "червена линия" за мнозина
До края на мандата на Болсонаро остават два месеца. Не е изключено той да ги използва, за да подкопае допълнително доверието в своя наследник и в бразилските институции.
Самият Лула, който се обяви за издигането на мостове над дълбоките разделения в обществото, представлява червена линия за мнозина. Нещо, което често се пренебрегва в Европа, е фактът, че бившият ляв президент може и да е имал значителни успехи в икономическата и социалната политика, но същевременно ръководеше страната в една историческа ера на безпрецедентна корупция. И дори присъдите срещу него да са отменени, той не може изцяло да се измъкне от политическата отговорност. Включително и през този ъгъл той ще бъде оценяван през третия си мандат.
Политическото пространство за маневриране на Лула е ограничено, а Болсонаро му оставя и взривоопасно икономическо наследство. Страната продължава да е разкъсана, а светът е различен от този, който беше преди 20 години. Показателно за ситуацията е, че крайно левият Лула все пак беше възприеман като единствения, които има шансове срещу крайно десния президент. И независимо колко грандиозно изглежда на пръв поглед политическото завръщане на голямата лява надежда, бразилската демокрация продължава да виси на косъм.
