Журналисти от ASTRA разговаряха с военнослужещ, който твърди, че е бил ранен по време на стрелба на полигона в Солоти, Белгородска област, и е видял случилото се със собствените си очи. В момента военният е в болница в град Валуйки. ASTRA не публикува името му от съображения за сигурност. ВАЖНО: В момента на публикуването не успяхме да потвърдим от независим източник личността нито на разказвача, нито на останалите участници в случката.
„Всичко започна с това, че няколко наши войници – дагестанец, азербайджанец и адигеец, казаха, че „това не е наша война“ и се опитаха да напишат рапорт, че повече не желаят да служат. Когато подполковник Андрей Лапин разбра това чрез командира на ротата, той събра всички и започна да обяснява, че „това е свещена война“. Всичко се случи сутринта на плаца – там, където войниците се строяват и се пее химнът. Започна конфликт, започнаха да се бутат, включително и с няколко души от моята рота.
В отговор таджиките казаха на Лапин, че свещена война е, когато мюсюлмани воюват с неверници. Лапин отговори, че в такъв случай „Аллах е страхливец, ако не позволява да воюваш за държавата, пред която си положил клетва“. Лично аз смятам, че това ги засегна най-силно, фразата, че „Аллах е слабак“. Това изказване предизвика шок у много сред стоящите на плаца хора. Тъй като при нас и сред офицерския състав има мюсюлмани – и башкирци, и татари. След строя руснаците и мюсюлманите продължиха конфликта, след което всички се разпръснаха и, изглежда, се успокоиха. А само час и половина по-късно, около обяд, ни изпратиха всички заедно на стрелба. Трима таджики, които бяха наемни войници, обърнаха автоматите си – те бяха с бойни патрони, и разстреляха нашия командир подполковник Лапин, който загина намясто. После откриха безразборна стрелба.
На полигона имаше и наемници, и мобилизирани войници. Загиналите, които аз видях, бяха 29 души, а тридесетият беше подполковник Лапин. Ако броим и двамата таджики, общият брой на убитите е 32. Не зная какъв е точният брой на ранените. Част от тях бяха докарани с хеликоптери в Белгород, а друга част – заедно с мен в момента са във Валуйки.
Две-три минути преди да започне стрелбата, на нас, мюсюлманите, ни казаха да се отместим настрани. Помня, че стрелците се казват Бикзот – старши сергант, другият – Ануше, а третият е младши сержант Ами. Фамилните им имена не помня. Младши сержант Ами избяга. А прапоршчик Семьонов уби двама от стрелците. В този момент Семьонов беше в стаята, където се съхраняват сандъците с боеприпаси, откъдето ги получаваме. Той притежава собствен боен пистолет, не присъства по време на стрелбата, чул е какво става, излезе и застреля двамата таджики. Рани Ами в рамото, но той успя да избяга. Той обстреля мястото, където беше оградата - това дори не беше ограда, а огъната тел, през която някои отиваха в града, когато беше невъзможно да се премине през контролно-пропускателния пункт. Имаше такъв насип, че той, грубо казано, просто го прескочи. Казаха ни, че все още бяга и не е заловен.
Специални тези таджики (които откриха огън - бел. ред.) бяха яростни привърженици на своята вяра. Постоянно се караха, защото не им разрешаваха да правят навреме намаз и не им даваха стая за молитва", разказа младият мъж.
Източник: Astra press
Бесарабски фронт
