Войната в Украйна създаде огромен недоимък. По около 1000 пакета с мляко, хляб, салам и консерви раздават всеки ден доброволци на най-нуждаещите се в град Краматорск, в източната част на Украйна. Икономиката е в колапс. Много от жителите на Донбас зависят изцяло от тези помощи, обяснява доброволецът Саша. “Няма работа, няма заплати, няма с какво да си платят. Всеки, който е имал някакви пари, вече ги е похарчил”, разказва той.
Почти никой не получава заплата
Голяма част от жителите на Краматорск напуснаха града още в началото на войната. Сега обаче се връщат обратно и много от тях се нуждаят от подкрепа. От спестяванията им междувременно не е останало нищо. Икономистката Олга Баканова, обяснява: “Разбира се, че се оказва подкрепа на онези, които сега се завръщат, но тя е минимална. Помагаме например на децата на бежанците и на онези, които са напуснали окупираните от руснаците градове и са заминали за Киев или за Западна Украйна. Но става дума за малки суми, с които човек не би могъл да оцелее.
Войната се отразява катастрофално на украинската икономика. Инфлацията е много висока, а онези, които все още имат работа, не получават пълната си заплата. Според изчисления на Националната банка, безработицата в страната междувременно е достигнала близо 35 процента. Преди началото на войната тя беше около 9 на сто.
Тъй като войната вероятно ще се проточи доста дълго, страната е изправена пред перспективата за бясна инфлация и дори за хиперинфлация. Това би довело до допълнително обезценяване на украинската валута - гривната, чиято стойност вече е спаднала с около една трета. Инфлацията в момента е от около 20%, но може да стигне 30% още до края на годината.
До края на 2023 година 55% от украинците ще живеят в бедност
Световната банка прогнозира, че до края на 2023 година 55% от украинците ще живеят в бедност, докато преди войната от нея са били засегнати едва 2,5%. Перспективата за все по-отслабваща икономика, както и недостигът на гориво, прекъсването на електрозахранването и отоплението през тази зима могат да принудят още много фирми да прекратят дейността си. Това би поставило на изпитание дори обществената подкрепа за правителството на президента Володимир Зеленски.
Не всички, които са загубили работата си, обаче разчитат на дарения. Средната класа и най-богатите хора в страната все още живеят от спестяванията си. Александр Одинцов от Киев работел като брокер преди войната. “В деня, в който започна руската инвазия, имах уговорка за подписване на предварителен договор в Ирпен, в 11 часа сутринта”, разказва той. “Но час преди това войната вече беше започнала с пълна сила. Оттогава не съм сключил нито една сделка повече”.
Семейството на Одинцов сега живее в Германия. Самият той може да си позволи стоки от първа необходимост, само защото живее при свои приятели и не плаща наем. Само преди няколко месеца семейството му е можело да си позволи по няколко почивки годишно. Живеели са доста добре. Сега времената са различни. “Перспективите са пазарите да продължат да се сриват, докато войната не приключи”, казва той.
Каски за украинската армия
Малцина в Украйна се надяват, че икономиката скоро ще се стабилизира. Затова хората се опитват да търсят каквато и да е работа – само и само да имат препитание. Някои започват съвсем от нулата в съвсем други области. Каски за армията например вече се произвеждат в едно предишно индустриално хале в Киев. Малката фабрика съществува едва от месец.
Собственикът Северион Дангадзе иска да открие още работни места и в същото време да помага на украинските въоръжени сили. “В момента за нас работят около 90 души”, казва той. “След две седмици обаче ще започнем да работим на пълни обороти и служителите ще станат 150. Разрастваме се непрестанно и плащаме добри заплати - между 700 и 2000 евро”.
Когато започва войната, Дангадзе се записва в местните отбранителни структури, също като много други украинци. Липсата на бронежилетки и каски го карала отначало да ги поръчва от чужбина. Но те били скъпи, а и невинаги с добро качество. Днес неговата фабрика дава хляб и на много други бедстващи украинци. За част от тях работното място във фабриката е единственото, в което все още има ток и вода.
