Шиндзо Абе, който днес беше убит в град Нара, оглавяваше рекордно дълго правителството на Япония и остави дълбока следа в политическия ѝ живот, като устоя на много политически и икономически скандали, свързани със самия него и с негови служители. Около две години след като се оттегли от премиерския пост по здравословни причини, 67-годишният Абе почина, след като бе прострелян на улицата по време на предизборно събитие.
Националист, с афинитет към прагматизма в политиката, Абе беше на 52 години, когато през 2006 г. пое за първи път министърпредседателския пост и така стана най-младият премиер в следвоенната история на Япония.
През втория си мандат /2012-2020/ Шиндзо Абе успя да привлече вниманието със смелите си икономически планове и интензивна дипломатическа активност, макар че някои от действията му се оказваха неуспешни.
През лятото на 2020 г., когато вече беше изгубил популярност сред обществото заради начина, по който управляваше реакцията на пандемията, Абе призна, че страда от хеморагичен ректоколит, хронично възпаление на червата. По тази причина, малко по-късно той се оттегли от премиерския пост. Това заболяване бе причината и за предишното му оттегляне от властта през 2007 г.
Извън Япония Шиндзо Абе беше известен най-вече с икономическата си политика, наричана "Абеномика", стартирала в края на 2012 г. и съчетаваща финансови облекчения, повече бюджетни разходи и структурни реформи. Той постигна известни успехи, например увеличи процента на заетостта сред жените и възрастните хора, и поради недостига на работна ръка преразгледа политиката по отношение на имиграцията.
Частични успехи
Поради недостатъчни структурни реформи "Абеномиката" постигна само частични успехи. Крайната цел на Абе, наследник на голяма консервативна политическа фамилия, беше да промени пацифистката конституция от 1947 г., написана от САЩ и непроменяна оттогава.
Абе понесе удар по репутацията си, демонстрирайки затворено и хладно отношение към Северна Корея, както и поради отказа си да носи бремето на миналото заради действията на японската армия в Китай и на Корейския полуостров през първата половина на 20 век. В същото време, като премиер Абе решава да не посещава повече храма Ясукуни в Токио, знаково място за японския национализъм, след като през 2013 г. негово посещение там беше посрещнато с възмущение от Пекин, Сеул и Вашингтон.
По времето на Абе отношенията между Токио и Сеул бяха хладни заради историческите спорове между двете страни, докато тези с Пекин, макар и отбелязали известно сближаване, останаха сложни. В отношенията си с големия съюзник на Япония - Съединените щати, Абе винаги успяваше да се адаптира и да поддържа близки връзки с Доналд Тръмп, с когото споделяха страстта към голфа. Шиндзо Абе също така правеше опити да установи прагматични отношения с руския президент Владимир Путин. Неговата надежда да постигне споразумение по спора за Южните Курилски острови - анексирани от Съветския съюз в края на Втората световна война и невърнати - обаче се оказа напразна.
Противоречиви закони
Шиндзо Абе също така беше изкушен да засили японското присъствие на международната сцена, като поеме ролята на посредник между САЩ и Иран, и се обявяваше за привърженик на многостранните отношения и международните споразумения за свободна търговия.
По време на дългия си престой на власт Абе беше облагодетелстван от липсата на сериозни съперници в неговата Либерално-демократична партия /ЛДП/, както и от слабата опозиция, която все още се възстановява от катастрофалния си период на власт през 2009-2012. Някои прокарани от Абе закони, особено свързаните с по-добра защитата на държавни тайни, с разширяване на мисиите на японските Сили за самоотбрана и дебата за борбата с тероризма, не бяха посрещнати добре от японското общество и често водеха до протести, нещо необичайно за тази страна.
Дълго време Шиндзо Абе се надяваше да открие Олимпийските игри в Токио през лятото на 2020 г., което щеше да бъде и връхната точка на последния му мандат. В крайна сметка Игрите се проведоха година по-късно без публика.
Източник: БТА
