На 19 юни 1868 г. – Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад. Австро-Унгария задържа видния писател по искане на Сърбия във връзка с убийството на княз Михайло Обренович III.
Припомняме, че тогава Нови Сад се намира в Австро-Унгария.
В Нови Сад Любен Каравелов създава „Български комитет“, с който си поставя за задача да организира българските емигранти в Сърбия с оглед на предстоящата освободителна борба. При вълната от репресии след убийството на княз Михаил Обренович той е арестуван заедно с видния сръбски общественик Владимир Йованович. Двамата лежат заедно в затвора в продължение на месеци, като Каравелов е освободен на 4 януари 1869 година поради недоказаност на обвинението.
В началото на май 1869 година се установява в Букурещ.
В румънската столица ръководителите на Добродетелната дружина се опитват да го привлекат за редактор на техния орган, вестник „Отечество“, но не успяват.
Постепенно Каравелов установява тесни контакти с българската революционна емиграция във Влашко и за кратко време става един от нейните ръководни дейци.
През есента на 1869 г. той е сред инициаторите за създаване на БРЦК, като след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган вестник „Свобода“. Той възторжено приема идеята за създаване на Българско книжовно дружество, което след освобождението прераства в БАН.
На първото Общо събрание на БРЦК, провело се през април-май 1872 г., видният копривщенец е избран за негов председател.
След залавянето и обесването на Васил Левски, Каравелов полага големи усилия за да продължи делото му.
На 25 февруари 1873 г., вместо вестник „Свобода“ Каравелов започва да редактира вестник „Независимост“, като на свиканото през май 1873 г. Общо събрание на БРЦК той отново е избран за председател на комитета.
Когато избухва Сръбско-турската война през есента на 1876 г. Каравелов взема дейно участие в организирането на доброволчески чети от българи-емигранти, а по време на Руско-турската война 1877-1878 г. оказва ценно съдействие на руското военно командване.
През лятото на 1878 г. видният наш революционер се завръща в освободеното Отечество и се установява в старопрестолно Търново, но няколко месеца по-късно се премества да живее в Русе.
Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза.
