Албанският премиер Еди Рама заяви, че не очаква срещата на върха на ЕС следващата седмица да открие пътя на страната му за започване на преговори за членство в евросъюза, като хвърли вината за това върху България, пише днес изданието "Политико", предаде БТА.
Всички правителства на ЕС се съгласиха още през март 2020 г. да дадат зелена светлина на Албания и Северна Македония за започване на преговори за членство. Преговорите обаче все още не са започнали, тъй като България настоява за отстъпки от Северна Македония в спора между двете страни, засягащ езика, историята и идентичността.
Макар наложената от София блокада на началото на преговорите да се отнася само за Северна Македония, ЕС предпочита да разглежда кандидатурите за членство на Албания и Северна Македония заедно, така че Тирана на практика също е блокирана. Затрудненията на страните от Западните Балкани са своевременно предупреждение за превратностите в процеса на присъединяване към Евросъюза за Украйна, която в разгара на войната с Русия настоява да стане кандидат за членство в ЕС на срещата на върха следващата седмица. ЕС даде този статут на Северна Македония през 2005 година и на Албания през 2014 година, но преговорите и с двете страни все още не са започнали.
Германският канцлер Олаф Шолц посети България миналата седмица в опит да преодолее блокадата на София преди предстоящата среща на върха в Брюксел, която ще се проведе в четвъртък и петък следващата седмица. В интервю за "Политико" Рама даде да се разбере, че е песимист. "Нямам никакви очаквания. Мисля, че нищо няма да се случи. Албания и Северна Македония няма да започнат официално преговори за присъединяване", каза той в Тирана.
Запитан дали някой от лидерите на ЕС е дал сигнал, че разговорите може да започнат скоро, Рама отговори: "Какви сигнали могат да дадат те? Не става въпрос за тях. Отново става въпрос за България. Те всички са съгласни, всички подкрепят, всички мислят, че това трябва да се случи и че е трябвало вече да се е случило. Но възможностите им за маневриране са ограничени от България".
57-годишният Рама, бивш баскетболист и художник, който е покрил стените на кабинета си със собствените си пъстри произведения, заяви, че не очаква българските лидери да променят позицията си, тъй като са превърнали спора в толкова голям въпрос, че е много трудно да се отстъпи. "Това е една спирала. Те влязоха в спирала. И от тази спирала е много, много трудно да се излезе", заяви Рама, който ще участва в срещата на лидерите на Западните Балкани и ЕС в Брюксел преди срещата на върха. Българските официални лица защитават позицията си, като настояват, че просто искат от Северна Македония да спазва поетите по-рано ангажименти и се стремят да защитят правата на българите в страната, отбелязва изданието.
От своя страна Северна Македония казва, че полага добросъвестни усилия по исканията на София и подчертава, че един двустранен спор не трябва да възпрепятства началото на преговорите между ЕС и един бъдещ член. Рама потвърди, че ако този месец няма напредък, ще поиска кандидатурата за членство на Албания да бъде разглеждана отделно от тази на Северна Македония - стъпка, която ЕС досега не беше особено склонен да предприеме. Официални лица са на мнение, че за регионалната стабилност би било по-добре, ако двете съседни страни напредват заедно. "Ако не се случи нищо през юни, ще поискаме да бъдем отделени от тази двойка, която се губи в превода", каза Рама. "Убеден съм, че това е, което трябва да направим, а след това дали (лидерите на ЕС) ще се съгласят или не, ще видим," допълни той.
В интервюто за "Политико" Рама подкрепи идеята на френския президент Еманюел Макрон за Европейска политическа общност - организация, която ще бъде отворена както за членове, така и за нечленуващи в ЕС. Макрон формулира плана си отчасти в отговор на войната в Украйна, предлагайки тази общност като начин за по-бързото интегриране на Киев в европейските политически структури, отколкото дългия процес на присъединяване към ЕС. Войната в Русия също така подчерта разделението сред Западните Балкани. Някои страни като Албания се присъединиха към ЕС в налагането на санкции срещу Русия, докато други като Сърбия не го направиха. Рама изрази разбиране към позицията на Сърбия. Трябва да разберете, че Сърбия е в много различна позиция в сравнение с другите, заради историята си, зарази специалните си връзки с Русия, каза той. По думите му Сърбия трябва да наложи санкции в течение на времето, но предупреди, че не трябва да се оказва натиск върху Белград, който е изключително зависим енергийно от Москва.
