Швеция реши да последва примера на своята съседка Финландия и да поиска официално присъединяване към НАТО, слагайки край на повече от два века военна необвързаност. Този ход на двете страни, които до момента бяха неутрални във военно отношение, бе предизвикан от инвазията на Русия в Украйна. По пътя им към НАТО обаче има една голяма пречка – Турция.
В днешното си издание „Хюриет дейли нюз“ коментира решението на Турция да блокира опитите на Финландия и Швеция да станат част от НАТО, с което да гарантират сигурността си. Турция, ключов член на НАТО, има силни възражения, защото двете скандинавски страни са били „твърде небрежни в предприемането на действия срещу терористичната организация ПКК“.
Държавите могат да се присъединят към НАТО, само ако всички настоящи членове са съгласни. Към момента Турция дава индикации, че ще наложи вето. Шведският премиер Магдалена Андерсон предупреди, че скандинавската страна ще бъде в „уязвима позиция“ по време на периода на кандидатстване и призова съгражданите си да се подготвят за руския отговор. По думите ѝ Москва може да предприеме кампания по дезинформация и разделение на шведското население. Турският президент Реджеп Ердоган изрази възражението си срещу присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, като обвини страните, че не са заели „ясна“ позиция срещу терористите от ПКК и че са наложили военни санкции на Турция.
Ердоган също обвини двете страни, че отказват да екстрадират терористи, издирвани от неговата страна. „Нито една от страните няма открита, ясна позиция срещу терористичните организации“, каза Ердоган. „По време на този процес не можем да кажем „да“ на тези, които налагат санкции на Турция, за присъединяването към НАТО, която е организация за сигурност“. Шведският министър на отбраната каза пред обществената телевизия, че шведска делегация ще бъде изпратена в Анкара, за да обсъди въпроса. Ердоган, в същото време, призова скандинавците да не изпращат свои делегации и дипломати в Турция, защото това според него е безсмислено.
Москва многократно предупреждава Швеция и Финландия, която има обща граница от 1340 километра с Русия, за последствията, ако се стремят към членство в НАТО. Отказът на Финландия от традиционната ѝ политика на военен неутралитет би представлявал грешка, тъй като нищо не заплашва сигурността на страната. Това заяви вчера президентът на Русия Владимир Путин в разговор по телефона с финландския си колега Саули Нинистьо, съобщи пресслужбата на Кремъл. Русия в продължение на седмици лъжеше, че няма да предприема пълномащабна война срещу Украйна, но в край сметка, непредизвикано, го направи. Финландия и Швеция искат да са сигурни, че няма да станат мишена на евентуална руска агресия. Членството в НАТО, най-могъщият военен съюз в историята, е единствената гаранция за това.
