Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън изрази увереност след днешната среща на външните министри на НАТО, че консенсус за приемането на Финландия и Швеция ще бъде постигнат.
Препъникамъкът не са предупрежденията на Русия, а възраженията, повдигнати от Турция, обобщи БНР.
След разговори с финландския и шведския си колега на срещата в Берлин, турският външен министър Мевлют Чавушоглу повтори обвиненията на Анкара към Стокхолм и Хелзинки, че подкрепят кюрдски "терористични организации". Чавушоглу настоя за гаранции за турската сигурност, а също така и за отпадане на оръжейното ембарго, наложено от шведи и финландци в отговор на турското нашествие в Североизточна Сирия през 2019 година.
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче в днешните разговори Турция е дала "да се разбере, че няма намерения да блокира членството" на Финландия и Швеция.
Първоначално Турция обяви, че е скептична към членството на двете държави заради недостатъчно твърдото им отношение към обявената за терористична от Турция организация ПКК. Външният министър на Финландия Хаависто обаче обяви в Берлин, че вече разговаря с „добрия си колега“ Мевлут Чавушоглу и е сигурен, че ще намерят решение. Явно разговорите протичат задоволително, тъй като днес домакинът на срещата на външните министри на НАТО - германската външна министърка Аналена Бербок, обяви, че НАТО е готова за членството на Финландия и Швеция.
„Това е исторически момент“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той се включи в срещата дистанционно заради инфекция с коронавирус.
Германия ще ратифицира възможно най-бързо молбата на Финландия, а и на Швеция, която се очаква да я подаде още в понеделник.
Преди срещата финландският президент Саули Ниинистьо се обади по телефона на руския си колега Владимир Путин, за да го информира лично за решението на страната му. Путин заяви, че това е грешка и ще влоши отношенията между двете държави. Финландия има обща граница с Русия, дълга 1300 км.
