От Студената война до анексирането на Крим през 2014-а година нищо не бе в състояние да убеди Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО и да загърбят военния си неутралитет. Най-вече Финландия, чиято граница с Русия е дълга около 1300 километра, би предпочела да не дразни своите руски съседи - по-скоро би искала да бъде своеобразен мост между Изтока и Запада. Срещата във Финландия през 2018-а година между руския президент Владимир Путин и тогавашния му американски колега Доналд Тръмп бе пример за този вид дипломатическо посредничество.
През последните години отношенията на двете страни с НАТО обаче стават все по-близки, макар те да не са членове на Алианса. В края на март Швеция и Финландия участваха в голямо учение на НАТО в Норвегия. А сега войната в Украйна показа още по-ясно, че без присъединяване към Алианса не може да се разчита на пълна военна подкрепа в случай на нужда.
Във Финландия пречи Лявата партия
Ако още в началото на януари едва 30 процента от финландците бяха за присъединяване към НАТО, в края на март този ход получи подкрепата на над 60 процента от населението. Миналия уикенд втората по големина управляваща партия - Центристката - се обяви за присъединяване към военния съюз, след като дълго време го отхвърляше. Министър-председателката Сана Марин вече заяви, че очаква бързо решение за членството на Финландия в НАТО - не до месеци, а до седмици. По време на срещата си със шведската премиерка Магдалена Андершон в Стокхолм тя подчерта, че е важно постигането на максимално широк консенсус по въпросите, свързани със сигурността и с външната политика. Много политически експерти във Финландия смятат, че въпросът е не дали, а кога ще бъде депозирана молбата за членство в Алианса. Президентът Саули Нийнистьо също очаква "огромно парламентарно мнозинство" за присъединяването. Лявата партия, която също е в управлението, засега обаче остава против.
Шведската опозиция оказва натиск на правителството
Швеция традиционно се гордее с военната си независимост. Страната не е участвала директно във военен конфликт от повече от два века. Този неутралитет ѝ е помогнал да бъде пощадена от световните войни през 20-и век. В такъв случай защо да се рискува точно сега, когато държавата може да бъде въвлечена в конфликт? Както и във Финландия обаче, нагласите се променят. Според проучване на общественото мнение, оповестено малко след началото на войната в Украйна, почти половината шведи подкрепят присъединяването към НАТО. Категорично против са малко повече от една четвърт.
Но в Швеция политическата ситуация е малко по-сложна. През есента предстоят парламентарни избори, а въпросът за НАТО все повече се превръща в предизборна тема. Управляващите социалдемократи, ръководени от министър-председателката Магдалена Андершон, традиционно се противопоставят на членството в НАТО. Консервативните партии се възползват от това, за да окажат натиск на правителството. Лидерът на опозицията Улф Кристерсон обяви, че ако спечели на изборите, ще подаде молба за членство в Алианса. Дори дяснопопулистката партия "Шведски демократи" неотдавна изпрати послание, че може да подкрепи присъединяването към военния съюз. Така в парламента би могло да се формира мнозинство за членството.
Междувременно шведският вестник "Свенска дагбладет" написа, че социалдемократите вече били взели решението за присъединяване на страната към НАТО. Нещо повече - заявката за това се очаква да бъде внесена още на срещата на върха на Алианса в Мадрид през юни. По думите на Магдалена Андершон, би трябвало да се направи анализ за това кое би било най-доброто са сигурността на Швеция и за населението. Тя за момента изключи прибързаните заключения.
Как би реагирала Русия?
Ситуацията не е лишена от рискове и за двете страни. Депутатът Юха Маенпая от финландската дяснопопулистка партия "Финландците", коментира, че подаването на молба за членство в НАТО би изострило още повече и без това напрегнатите отношения с Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков от своя страна предупреди, че евентуално членство на Финландия и Швеция в западния военен съюз няма да доведе до стабилност в Европа. Според него НАТО е "инструмент, насочен към конфронтация". В края на февруари говорителката на руското външно министерство Мария Захарова също заплаши със сериозни военни и политически последици.
