Украинската криза създаде повече промени в германския отбранителен сектор и в енергийната политика на Германия, отколкото много национални правителства можаха да постигнат в рамките на един обичаен мандат.
Преди това страната беше обвързана с газопровода с Русия, който струваше милиарди долари, но сега най-голямата европейска икономика има за цел да преустанови използването на руските изкопаеми горива и да се обърне към доставките на втечнен природен газ от други части на света, както и към използването на възобновяеми енергийни източници.
Що се отнася до отбраната, канцлерът Олаф Шолц е заявявал, че германският бюджет в тази сфера ще започне да надвишава два процента от БВП на страната. Това е цел, поставена от НАТО, която правителството винаги е отстоявало на думи и към която реално винаги се е стремяло. Но не се очакваше това да бъде постигнато скоро.
Борбата на украинците срещу мощната руска армия отново разпали затихналия дебат за задължителната военна служба.
Някои политици, основно от десния спектър, призоваха за подновяване на дебата по този въпрос, като заявиха, че това ще помогне на германската армия да отговори на предизвикателствата, отправяни от държави като Русия.
Лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) в Хамбург например каза пред вестник на медийната група „Функе“, че тази служба може „да се изпълнява в Бундесвера, но също и в хуманитарни организации или в сферата на грижите и образованието“.
Военната служба в Германия беше задължителна в продължение на 55 години и беше отменена през 2011 г. по времето на военния министър Карл-Теодор цу Гутенберг, който беше консерватор. Това на практика означаваше премахване на системата, при която завършващите училище могат да избират между военна и цивилна служба.
Управляващите лявоцентристи от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), които в момента са най-голямата партия в правителствената коалиция, обаче поляха със студента душ последната идея на опозицията.
„Достатъчно дълго сме обсъждали военната повинност в страната“, заяви в сряда лидерката на ГСДП Саския Ескен пред германската телевизия Ер Те Ел. „Това нито ще подобри състоянието на Бундесвера, нито пък сегашния спор с Русия“, обясни тя.
Възобновяването на задължителната военната служба освен това ще отнеме много време, смята депутатът от ГСДП Зьонке Рикс, като се позова някои неизбежни юридически спънки.
Главният инспектор на Бундесвера също се изказа срещу задължителната военна служба.
„Задължителна военна служба… не е необходима в сегашната ситуация“, каза Еберхард Цорн пред вестник на медийната група „Функе“.
„Да вземем само един пример – борбата в киберпространството. Наборните военни са напълно неподходящи в случая“, обясни Цорн. „Нуждаем се от добре обучен, а в някои случаи и високоспециализиран персонал, който да покрие целия спектър от задачи“, заключи той.
