Зелената трансформация и борбата срещу климатичните промени - това е глобален въпрос, който не само ще позволи да избегнем катастрофалните последици за околната среда и за човечеството, но и ще промени правилата на геополитическата игра.
Такава позиция изрази върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел във връзка със започналата днес конференция на ООН за климата - COP-26, която беше открита в Глазгоу.
"За да се борим с климатичните промени, трябва да ускорим зелената трансформация, да загърбим хидрокарбонатните източници на енергия. Този преход ще има и големи геополитически последици. Години наред бяхме свидетели как производители на нефт и газ опитват да използват износа им като оръжие в международните отношения." - посочва Борел в коментар, публикуван на сайта на външнополитическия офис на ЕС.
Като пример той посочва ситуацията в Молдова, когато Русия опита да обвърже преговорите по нов договор за доставки на газ с политически въпроси, като отношенията между молдовската страна и ЕС.
Първият дипломат на ЕС дава като пример за негативното влияние на зависимостта от хидрокарбонати и т. нар. "петролно проклятие", когато страни, богати на хидрокарбонатни ресурси, често се сблъскват с проблеми по отношение на качеството на управлението, с нестабилност и дисбаланс в икономическата структура.
"Зеленият преход ще означава ново раздаване на картите и може да помогне за решаване на някои от тези проблеми. (...) Той може да породи нови зависимости от технологии и суровини, необходими за възобновяемите източници и развитието на адаптивни технологии. Необходимо е да организираме този преход разумно, с оглед на геополитическите залози и динамиката." - подчертава Борел.
Той отбелязва също, че днес ЕС все още е твърде зависим от вноса на хидрокарбонатни горива и че кризата на европейския енергиен пазар е доказателство за това.
"Така рационалният компонент на зелената трансформация в Европа е свързан не само с климата. Свързан е с укрепването на стратегическата ни автономия, запазването на покупателната способност на нашите граждани и създаването на конкурентни предимства за Европа." - допълва върховният представител на ЕС.
Същевременно той отбелязва, че борбата с климатичните промени остава глобален проблем. Сега европейците са отговорни само за 8" от глобалния обем на парниковите емисии.
"Така че, успехът на международните усилия за ограничаване на покачването на глобалната температура до 1.5 градуса по Целзий зависи и от други международни играчи, и от основните замърсители на околната среда." - поясни Борел.
Сред международните субекти, с които ЕС трябва да изгради "климатично сътрудничество", Жозеп Борел посочва Китай, САЩ, Япония, Русия, Саудитска Арабия, Индия, Канада и други страни.
