На 10 октомври 732 г. френско-бургундските сили под командването на майордома на Меровингите Карл Мартел нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат. Това бележи края на арабското нашествие в Европа.
После Карл Велики започва реконкистата (освобождаване) на завладените от арабите територии, продължила 760 г. и завършила чак 1492 г.Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд.
До Поатие ислямът е овладял целия Близък изток, Северна Африка и Иберийския полуостров. Мюсюлманите проникват до Централна Франция и започват да застрашават дори Париж. Това принуждава майордома на града Карл, фактически управляващ франкските земи, да действа. В битката при Поатие той разполага с около 60-70 хил. бойци, а противникът му – емирът Абдер Рахман – с около 50-60 хил. Двете войски се дебнат в продължение на шест дни, като никой от военачалниците не се решава да атакува.
Християните дават около 1500 убити, а жертвите сред мюсюлманите не са известни. На бойното поле обаче пада лидерът им Абдер Рахман, което предопределя загубата.
