Има опит за повторно възраждане на великосръбската идея след падането на режима на югодиктатора Слободан Милошевич. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Николов, директор на българския Културно-информационен център в Босилеград.
„Целта е същата – приобщаването на т. нар. сръбски територии в Босна, Черна гора, Косово и Македония, включително Западните покрайнини“, коментира той активно пропагандираната идея в Белград през последните няколко месеца за Сръбски свят. „Свидетели сме на това, което се случи в Черна гора. Самите черногорци го изживяват като опит за окупация, опит за унижение. Това са едни изключително опасни тенденции, които напоследък вълнуват държавите на Балканите и особено сръбското общество, което масово започва да истеризира по тази концепция“, даде за пример Иван Николов.
Той припомни, че днес Сърбия се управлява от същите хора, както през 90-те години на ХХ век, когато се разиграха най-кървавите етнически конфликти – президентът Александър Вучич беше министър на информацията на Милошевич, а Ивица Дачич – говорител на бившия диктатор.
„В момента Сърбия се управлява от ястребите на Сръбската радикална партия. Това са хората, които са отговорни за войната в Босна, за престъпленията в Сребреница, за всички тези трагични неща, които се случиха. Изключително съм притеснен от бъдещото развитие нещата, защото наблюдавам много внимателно процесите в региона. Виждам, че антибългарската кампания силно се разраства в района на Враня, на Сурдулица. Скоро бяха отбелязани т. нар. дни на освобождение от българска фашистка окупация, а след два дни най-вероятно ще бъде отбелязани в Босилеград, под защитата на държавното управление. Това са неща, които носят сериозни послания и трябва да се отчитат внимателно в България“, обърна внимание директорът на българския културно-информационен център в Босилеград.
Според Иван Николов антибългарската реторика в Сърбия и РС Македония е една и съща, но все пак нейният център е в Белград. „Те се управляват от един и същи център, а идеята е да се потисне всяко българско самосъзнание и самочувствие. Антибългарските настроения, които се насаждат, целят да подтиснат всичко българско. Горчивите плодове от това вече ги берем. Българските райони в Сърбия вече са почти изпразнени, не само поради икономическата причина, явно не е много здравословно да се чувстваш българин в Сърбия“, подчерта още той.
За твърденията на Белград, че ЕС не изпълнява своите ангажименти към Сърбия, съпътствани с антиевропейска медийна пропаганда, Иван Николов посочи: „Явно няма сериозно намерение самата държава да влиза в ЕС, поне докато не си реши т. нар. национален въпрос, така както те са го отбелязали. Решаването на този въпрос, както знаете, се простира на териториите на поне четири съседни суверенни държави. Трябва да отчитаме и геополитическия фактор, който подхранва тези амбиции, както и българо-сръбските отношения, за които съм изненадан да чувам на срещата на високо равнище, че никога не са били по-добри. Със сигурност нашето положение никога не е било по-зле“.
На 6 септември – Денят на Съединението, в София бяха представени втори и трети том от сборника с доклади „Съдбата на българите в Западните покрайнини“, организирано от Граждански комитет „Западни покрайнини“ и Културно-информационния център Босилеград. „Поредният опит на една група съмишленици от София и Западните покрайнини да изследват и представят доклади за проблемите на българското малцинство“, каза за представянето на книжните издания Иван Николов и предупреди: „Виждаме колко сериозна е просръбска кампания в Северозападна България, не само по сръбската скара и сръбската чалга. Това трябва да се има предвид“.
