Преди 10 години Германия реши постепенно да изведе от експлоатация своите 12 АЕЦ. До края на 2022 г. последните от тях ще бъдат затворени, а до 2045 г. страната иска да стане въглеродно неутрална. ЕС се стреми към нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
В периода 2000-2019 г. емисиите в Германия на един човек са били средно 43% по-високи в сравнение с държави с атомна енергетика. Основно това е свързано с факта, че страната продължава силно да зависи от изкопаеми горива. Други държави като Дания и Исландия успяват да намалят емисиите без атомна енергия, но те използват преимуществата на своята ветроенергетика.
През юли т.г. бе съобщено, че Германия се е сдобила с подкрепата на Австрия, Дания, Люксембург и Испания, за да се изправи против плановете на ЕС да квалифицира атомната енергетика като „зелена“. По-голямата част от съседите на Германия обаче са на друго мнение. От 17 страни, произвеждащи атомна енергия, Великобритания планира в близко бъдеще да затвори някои АЕЦ, но строи нови. Въпреки че Швейцария е забранила изграждане на АЕЦ, тя ще позволи на съществуващите да работят, докато са безопасни. Полша, която в значителна степен зависи от въглища, ще започне да строи АЕЦ през 2026 г.
През март лидерите на Чехия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения се обърнаха към Европейската комисия с жалба, в която се посочва, че развитието на атомната енергетика в техните страни е „поставено под съмнение от редица страни членки“. Във връзка с приближаващите избори в Германия и възстановяване на страната след скорошните наводнения, глобалното затопляне ще заема важно място в обществения дневен ред. Добре регулираната атомна енергетика е безопасна и е стабилен източник на електроенергия без емисии. Някои политици обаче не са склонни да говорят за това, пише изданието.
