Базираното в Тирана електронно издание Albanian Post коментира решението на България да запази ветото за започване на преговорите за членство на Северна Македония в Европейския съюз в статия, озаглавена „Балканска блокада за балканската интеграция“, предаде агенция "Фокус".
„Беше юни 2018 г., когато Съветът на Европа свика редовно заседание на външните министри на страните-членки. По това време едно от заключенията на срещата беше следното: интеграцията и започването на преговори с Албания и Северна Македония не са съществени за Европейския съюз. Днес обаче няма останал стар или стратегически вакуум по въпроса“, пише изданието. Германският държавен министър за Европа Михаел Рот описа задължението на Съюза към албанците и македонците с думите: „Откриването на преговори за Албания и Северна Македония се превръща в морален проблем за ЕС“.
В публикация в „Туитър“ няколко часа преди да бъде взето окончателното решение, бившият албански министър на външните работи Дитмир Бушати коментира ситуацията, в която се намира Албания днес. Той описа като „европейски морален проблем“ задънената улица, в която се намират преговорите. Интензивният юни не даде очаквания резултат за Албания. Септември и словенското председателство този път трябва да се очаква да донесат други подходи, заключават от редакцията. За анализатора и изследователя по международни отношения Джулиан Зила всички условия явно са изпълнени и от двете страни. Но ветото на София наказа и страната, която нямаше тежест на гърба си. „Решението се взема за двете страни. Този път имаше ясна препоръка за започване на преговори с двете страни. Неотдавнашното развитие около ситуацията с преговорите обаче напълно противоречи на препоръките“.
„България не взе предвид призивите. Парадокс е, защото когато Албания и Северна Македония получиха одобрение от наистина скептични страни като Нидерландия и Дания, те останаха на същото място заради България“, коментира известният журналист Бен Андони. Това обаче е реалност, оформена в рамките на ЕС, според Андони. Формулата дава възможност да има такива бариери. „Не е изненадващо, ако в бъдеще гърците направят същото, което българите направиха със Северна Македония. Намирам за досадно и прекомерно начинаещи страни като България да постъпват по този начин“.
Мнението на двамата анализатори съвпада за едно: Албания има прозападен подход и двете страни ще продължат да се надяват на Европа. „Членството в ЕС е стратегическа цел както на Албания, така и на Северна Македония. И двете страни ще продължат да се надяват на започване на преговори“, казва Зила. Андони допълнително уточнява, че албанският подход е толкова прозападен, че цялата интеграционна документация е адаптирана за тази цел. Но за него е изненадващо, че на Запад това се чете по различен начин. „Не е изненадващо, че в бъдеще ще се появят неевропейски или антиинтеграционни сили. Не можете вечно да чукате на врати, които не чуват“. „Европейският съюз призна, че на Балканите е необходима яснота“. Това е позицията на Зила, попитан какво трябва да направи ЕС, за да възстанови доверието на Балканите в Съюза. Най-вече фактите за него са свързани с въпроса за мажоритарното взимане на решения, като по този начин се елиминират възможните вета.
Но Андони смята, че от ЕС липсва искреност. „Не беше необходимо да инвестираме толкова много“, коментира той по повод посещенията, направени от министър-председателя на Албания Еди Рама през седмицата преди решението през юни. „Изглежда посещенията бяха напълно напразни. Това е така, защото българското правителство не уточни позицията си“. Именно България се превърна в пряк блокиращ механизъм за започване на преговори между Съюза и двете балкански държави. Далечната в европейското физическо пространство Португалия ще напусне председателството на ЕС на 1 юли и ще го предаде на географски по-близка държава до Балканите - Словения. Страната, която се е ангажирала да разреши българо-македонския диалог, все още не е поела юздите на играта. Балканската блокада е това, което трябва да се деблокира, за да се проправи път за двата региона към различно бъдеще. (Не) балканска България държи в ръцете си съдбата на преговорите с Европа.
