Пенсионно-осигурителната система в Германия е обект на остри критики. От няколко седмици икономисти поставят под въпрос цялата конструкция на пенсионното осигуряване, в което актуалните приходи от вноски покриват текущите разходи за пенсии. Много от критиките са добре известни и то отдавна. Но сегашният дебат беше провокиран от един доклад на Научния съвет към Министерството на икономиката, който консултира правителството. Министърът на икономиката Петер Алтмайер побърза да обяви в тази връзка, че предложенията на съвета нямат задължителен характер.
Авторите на изследването обаче не са единствените, които смятат, че се задава „шоково нарастване на затрудненията да се финансира пенсионната система“. Според тях, тези проблеми се дължат на въведената през 2018 г. гаранция за стабилно ниво на пенсиите, които да не е падат под 48% от средните доходи в страната. Пак тогава беше въведено и правилото за ограничаване на пенсионно-осигурителните вноски до максимално 20 на сто от дохода.
"Шокови затруднения"
Всичко това, както и въведената възможност за по-ранно пенсиониране на 63 години, увеличи допълнително дефицита в пенсионното осигуряване. Повече от една четвърт от федералния бюджет през 2019 година е била използвана, за да запушва „дупки“ в пенсионната система. Предполага се, че през 2040 година близо половината от държавния бюджет ще отива за покриване на подобни дефицити. В резултат на това икономистите от консултативната група стигат до извода, че „обвързването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота е неминуемо“. С други думи: щом германците живеят по-дълго и получават по-дълго време пенсия, възрастта за пенсиониране трябва да се вдигне съответно. Това пък означава, че след около 20 години хората явно ще могат да се пенсионират чак при навършени 68 години.
Освен това експертите настояват в бъдеще да няма текущо увеличение на размера на пенсиите, а да има само индексации за заварените пенсии в случай на промяна на покупателната способност. А на хората, които излизат в пенсия, да се гарантира само ниво от около 48% от трудовите им доходи. И докато политици от различни партии критикуват предложенията като „асоциални“ или неизпълними, авторите им получават подкрепа от експертните среди. От Института за германска икономика (IW) също смятат за разумно удължаването на активния трудов живот като мярка за стабилизиране на пенсионната система. Ръководителят на изследването на IW Йохен Пимперц препоръчва постепенното вдигане на пенсионната възраст, която през 2052 г. да достигне 70 години.
Шведският пенсионен модел
За промяна на сегашния модел за финансиране на пенсиите настоява и професор Мартин Вердинг от Рурския университет в Бохум. Преминаването към капиталова пенсионна система може да вдигне с до 30 процента размера на пенсията на всеки, който се е осигурявал за пенсия достатъчно дълго и е получавал възнаграждение, съответстващо на средните доходи за страната. При капиталовата пенсия работникът или служителят би трябвало да внася два процента от брутния си доход в акции. Централите за защита на потребителите също смятат, че е добре да се въведе такъв компонент на пенсионно осигуряване, близък до шведския пенсионен модел. Но и една дълбока реформа на пенсионната система не би могла да стопи разликите между нивата на трудовия доход и размера на очакваната пенсия.
