В град Островец бе подписан приемен протокол за въвеждане в експлоатация на първи енергоблок на Беларуската АЕЦ. Генерален изпълнител на проекта е инженеринговото подразделение на руската държавна корпорация „Росатом“ – „Атомстройекспорт“.
За първата атомна централа в Беларус, която има два реактора ВВЕР-1200 с обща мощност 2400 мегавата, е избран руският проект от поколение 3+, който напълно съответства на международните норми и препоръки за безопасност на МААЕ. Енергоблок №1 на Беларуската АЕЦ е първият действащ блок от най-новото поколение, построен по руски дизайн извън Русия. В момента четири енергоблока от този тип работят в Нововоронежката АЕЦ и Ленинградската АЕЦ.„Предавайки символичния ключ на беларуските колеги за първия в страната атомен енергоблок, мога да кажа, че Беларус вече притежава най-съвременния и безопасен обект. Този ключ ще ви потрябва чак след 80 години, само за затварянето на централата“, подчерта президентът на „Атомстройекспорт“ Александър Локшин, който връчи ключа на генералния директор на предприятието „Беларуска атомна електроцентрала“ Михаил Филимонов.
Етапът на физическото пускане на първи енергоблок на Беларуската АЕЦ започна на 7 август 2020 г. На 3 ноември той бе присъединен към единната електроенергийна система на Беларус, а на 22 декември м.г. премина към етап на опитно-промишлена експлоатация. На 2 юни 2021 г. Колегията на Министерството на извънредните ситуации на Беларус издаде разрешение за промишлена експлоатация на енергоблока.
„Свидетели сме на историческо събитие. Първият енергоблок от ново поколение 3+, изграден от „Росатом“ в чужбина, е предаден в промишлена експлоатация. Това е резултат от огромен обем работа на специалистите от двете страни, свидетелство за надеждността и ефективността на руските атомни технологии и наш общ успех“, отбеляза генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов.
Главната особеност на ВВЕР-1200 е уникалното съчетание на активни и пасивни системи за безопасност, които правят атомната централа максимално устойчива на външни и вътрешни въздействия. По този начин всички енергоблокове са оборудвани с „уловител на стопилка“, както и с други пасивни системи за безопасност, способни да работят в ситуация на пълна липса на електроенергия и без участие на оператори. Мощността на реакторната инсталация е увеличена с 20%, числеността на обслужващия персонал е намалена значително, проектният срок на експлоатация на оборудването е увеличен два пъти – от 30 до 60 години, с възможност за ново удължаване с още 20 години.
