Кремъл вижда своето военно бъдеще в хибридните войни. Те се водят под границата, която би принудила НАТО да се намеси, но те дават възможност да се получи статут на световна сила. Това вече работи в Източна Украйна и в Сирия, но също така изисква много големи разходи. Това ли е надеждата за Запада?, пита германският вестник "Ди Велт".
Още от времето на ханзейските търговци и Великото херцогство Литва, контролът над Балтийския регион е бил предмет на военни спорове на тогавашните велики сили и така чак до ново време между САЩ и СССР.
В битките за Донбас, подтикнати от недобре прикритата имперска воля на Кремъл отдавна и придоби изключително опасни форми. Битката за руското наследство се развива между Балтийско и Черно море. И руският елит не възнамерява да я загуби, отбелязва "Ди Велт".
Във военно отношение Кремъл разчита на политика, която далеч надхвърля икономическата мощ на Русия, но е стимулирана от вътрешната политика. Русия има достатъчно популистки потенциал, включително религиозен, за да се нуждае от военни успехи и исторически барабани. Така се отваря вратата към военно -политическата непредсказуемост.
Днес ситуацията вече не се определя от ядрената дисциплина на Студената война, а обещава победа на онзи, който действа пръв, подчертава "Ди Велт". Старите офицери от генералния щаб знаят колко опасен е такъв курс в ядрения век.
Дългосрочният ядрен мир се основаваше на разбирането, че няма алтернатива на съжителството на световни сили въз основа на споразумения. Тези дни свършиха. Войната - поне в сдържана форма - е възможна отново: това може да бъде видяно в Източна Украйна, в Сирия, в Либия, но преди всичко в региона на Балтийско море.
Русия е в процес на изграждане на принципно нова армия, разработване на ядрен капацитет и експериментиране с по-малки войни под прикритието на ядрения си потенциал. Това включва редовно провеждане на мащабни маневри, предназначени да впечатлят, сплашат и опитомят Запада и неговите непосредствени съседи .
"Дилемата на Путин е, че руската икономика не е в състояние на дуел във всяка област, с изключение на суровините и оръжията. А хибридната война струва много пари, които външната икономика не носи, а вътрешният пазар не може да си позволи. Това създава нужда Кремъл да вземе историческо решение: или да напада, или да застраши социалния мир в страната.
Необходимо е да се разбере тази сложна разлика между военната и икономическата Русия. Само тогава ще бъде възможно да се прилагат стъпките по стъпка постиженията на Студената война на практика.
Но първо страните от НАТО, начело със САЩ и Федерална република Германия, трябва да разберат, че хибридната война не е просто продължение на стари модели и методи, а динамична форма на политика, която не е без опасност, ако се вземе под внимание растежа на Китай като световна сила. И всичко това поставя руския управляващ елит пред проблема да намери modus vivendi в отношенията с Европа и Запада, вместо неизбежно да бъде въвлечен във водовъртежа на азиатският гигант.
Хибридната война е опасен инструмент, съблазнителен за създателите си и опасен за всички наблюдатели, заключава в. "Ди Велт".
