Бившият ръководител на македонското контраразузнаване, който от два дни беше в неизвестност, вчера следобед се е явил в прокуратурата, за да получи заповедта за домашен арест, предаде агенция БГНЕС.
Сашо Миялков съобщи, че е бил в домашна изолация поради здравословни причини. Той се извини на македонските граждани, премиера и правителството и всички останали институции поради неприятностите, които е причинил. "Аз си спазвам обещанията, не ги погазвам. Един ден бях в изолация и вижте какво стана”, каза Миялков пред местната телевизия ТВ 24.
Два часа по-рано министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски заяви, че продължава “интензивно издирването на Сашо Миялков”. Миялков ръководи еднолично контраразузнаването от 29 август 2006 г. до 12 май 2015 година. Той се счита и за един от най-богатите хора в страната. Арестуван е за първи път само седмица, след като Груевски избяга от страната и получи убежище в Унгария. На 26 февруари, се очаква да бъде произнесена окончателната присъда срещу Миялков по делото “Таргет-Твърдина” за масовото незаконно подслушване в страната по време на управлението на Никола Груевски. По това дело Миялков може да получи ефективна присъда от 13 години затвор.
В периода от 2008 до 2015 г. са били подслушвани незаконно над 20 хиляди македонски граждани. Чрез различни системи за проследяване македонското контраразузнаване е подслушвало 4286 телефонни номера, без да има необходимото за това съдебно решение. От разпространените подслушвани разговори през 2015 година стана ясно, че Миялков контролира съдебната система и брутално нарежда кой да бъде арестуван и на кого да бъде отнет бизнесът.
Ръководителят на прокуратурата за борба срещу организираната престъпност и корупцията Вилма Русковска определи като истинска катастрофа изчезването на Миялков. “Това е истинска катастрофа. Много е трудно да се работи, когато нямате подкрепа от останалите”, каза възмутена Вилма Русковска и подчерта: "Загубихме доста време. Тези неща трябва да се извършват от разузнаването, а не от Прокуратурата. Ние трябва да получаваме информация от тях, а не обратното. Ако разузнаването няма информация, а прокуратурата има, тогава се задава логичният въпрос дали те не са скрили нещо… В тази ситуация ние нямахме основание да искаме арест”.
