Трансатлантическото партньорство има две основни задачи, по които трябва да разработим обща стратегия, заяви германският канцлер Ангела Меркел на Мюнхенската конференция по сигурност, предаде агенция БГНЕС.
Основните фрагменти от обръщението ѝ бяха разпространени от сайта на федералното правителство. Първо, това са отношенията с Русия, каза Меркел. По отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, през последните години не постигнахме никакъв напредък. Въпреки че процесът в Минск е дипломатическо средство, напредъкът по този въпрос оставя много да се желае.
„Русия непрекъснато въвлича държавите-членки на Европейския съюз в хибридни конфликти. И затова за нас е изключително важно да разработим обща трансатлантическа програма по отношение на Русия, която, от една страна, разбира се, ще предоставя предложения за сътрудничество, но, от друга страна, ясно ще показва разногласията”, казва федералният канцлер. В тази връзка тя изразява съгласието си с американския президент, че „по отношение на Европейския съюз. Русия, за съжаление, не работи над това”.
Вторият проблем, на който Меркел обръща внимание, е Китай. „Втората и може би дори по-трудна задача е да се разработи обща програма за Китай. От една страна, Китай е нашият системен конкурент, но от друга страна, ние се нуждаем от Китай за решаване на глобални проблеми като опазване на видовото разнообразие или защита на климата. Освен това Китай увеличи глобалната си мощ през последните години. И ние като трансатлантически съюз, като световни демокрации, трябва да противодействаме на това с определени действия. Например това се отнася до такъв важен въпрос като доставката на ваксини за развиващите се страни не само от Китай и Русия. Важното е какво можем да направим чрез COVAX и чрез такава многостранна общност като Г-7 за подпомагане на ваксинациите в развиващите се страни, включително Африка.”
„Трябва да укрепим международни организации като Световната банка, Световната търговска организация, Световната здравна организация, Международния валутен фонд. Където и да сме слаби, където все още не можем да вземаме решения достатъчно бързо, да правим промени, да увеличаваме капиталовите инвестиции, в азиатското пространство възникнаха спомагателни или други структури – често под ръководството на Китай. И трябва да докажем на практика, че сме в състояние да противопоставим нещо и на това.”
