Ислямската революция или Иранската революция от 1979 г. е събитие, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран.
Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али”. Религията става основа на целия политически и икономически живот. Съгласно традиционното ислямско право жените и мъжете са строго разделени.
Жените трябва да покриват телата и главите си на публични места, хомосексуалистите се разстрелват, а прелюбодейците се убиват с камъни. Целта на ислямската революция в Иран е пълна ислямизация на държавата. Революцията се разделя на два периода: първият е свързван със създаването на алианса на либерални, леви и религиозни групи, а вторият период се характеризира с властта на аятоласите, често наричан Ислямска революция.
На 26 януари 1963 г. шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни. На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка шахът и семейството напускат страната. На 1 февруари след 14-годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава.
Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери: “улами” (религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.
