Професор от Харвард разкри, че през 2017 г. Земята е била посетена от извънземен обект, пише „Ню Йорк пост“. Физикът-теоретик от Харвардския университет Ейви Льоб излага теорията си за обект с особена продълговата форма, който е влязъл в нашата Слънчева система преди няколко години.
Това е описано в книгата му „Извънземни: Първият знак за интелигентен живот отвъд Земята“. Тя ще се появи на рафтовете на 26 януари.
Въпросният обект e наречен „Oumuamua“. Той е наблюдаван за първи път чрез телескопа Pan-STARRS в обсерваторията „Халеакала“ на Хаваите през 2017 г. Изследователите установяват, че той е преминал през равнината на еклиптиката на 6 септември от посоката на Вега - звезда в съзвездие Лира, което е на около 25 светлинни години от нашата планета. Само три дни по-късно, Oumuamua („разузнавач“ на хавайски) започва да се ускорява към слънцето, преди в крайна сметка да се приближи до Земята на 7 октомври, и "бързо да се придвижи към съзвездието Пегас и тъмнината отвъд", според Льоб.
Някои учени твърдят, че Oumuamua, който се смята за първия междузвезден обект, открит в нашата слънчева система, е просто друга комета. Но Льоб, който е председателят на астрономическия отдел на Харвардския университет, отхвърля това предположение, тъй като твърде много залага на „познатото“.
„Какво би станало, ако пещерен човек види мобилен телефон“, запита той в разговор с „Ню Йорк Поуст“. "Тъй като той е виждал само скали през целия си живот, то би си помислил, че това е просто лъскава скала."
Льоб посочва две подробности, които предполагат, че Oumuamua не е просто комета, а по-скоро част от извънземна технология. Първият детайл са размерите на обекта, тъй като той е описан като от „пет до 10 пъти по-дълъг, отколкото е бил широк“. Льоб твърди, че такава форма, подобна на пура, не е типична за естествен космически обект.
Физикът обаче добавя, че най-важната подробност, подкрепяща неговата теория, е движението на „Оумуамуа“. „Прекалено рязкото отдалечаване от слънцето беше сламката, която счупи гърба на камилата“, каза той.
Льоб обяснява, че гравитационната сила на слънцето би накарала даден естествен космически обект да се движи по-бързо с приближаването му, като в крайна сметка би изтласкала обратно това тяло назад, карайки го да се движи по-бавно, докато се отдалечава.
Льоб посочва, че това не се е случило с Oumuamua, който се е ускорил „леко, но статистически до изключително значима степен“, тъй като се е отдалечавал все повече и повече.
„Ако не сме сами, дали точно ние сме най-умните деца в блока?“, попита Льоб. "Ако е имало вид, който се е елиминирал чрез война или промяна на климата, ние бихме могли да се обединим и да се държим по-добре. Вместо това губим много ресурси на Земята, борейки се помежду си и с други негативни неща, което е голямо разхищение и загуба“.
Критиците на професора пък смятат, че той подхвърля в медиите теорията си за някакъв космически разузнавач на друга цивилизация, за да повиши интереса към темата и да вдигне продажбите на книгата си.
