Битката срещу COVID-19, парламентарните избори през есента и сбогуването с канцлерката Ангела Меркел – основно тези събития ще определят общественополитическия дневен ред в Германия през новата 2021 година.
Няма по-важна тема от коронавируса и това ще продължи да е така и през новата година. Пандемията доминира обществения дискурс от март насам. И дори перспективата за масово имунизиране на населението няма да промени това.
Пандемията ще се отрази на изборите
В същото време нараства съпротивата срещу ограничаването на индивидуалните свободи, особено на протестните прояви, организирани от движението "Инакомислещи 711". По този повод политологът Флориан Хартлеб казва за ДВ, че се събира едно "социално движение, което обединява десни и леви екстремисти, но също така и езотерици и отричащи науката".
Балансът между защитата на здравето и гарантирането на гражданските свободи ще повлияе на изборите по-късно тази година. В шест германски провинции ще има местни избори, а през септември ще се проведат и парламентарните за нов състав на Бундестага. След 16 години и четири кабинета ерата “Меркел” ще приключи. Тогава Меркел ще е управлявала почти толкова дълго, колкото и Хелмут Кол.
Какво от управлението на Меркел ще липсва на германците? Според Флориан Хартлеб това ще бъде „нейната воля за постоянство, неудържимата, почти нечовешка работа, вътрешната дисциплина и научният елемент в политиката“. Като минуси на политическото поведение той вижда "мъглявия и клиширан език” и “упорито следвания от нея курс в бежанската политика, придружен от една наивна "култура на гостоприемството", които позволиха на “Алтернатива за Германия” да се разрасне.
В чужбина виждаха у Меркел една кризисна канцлерка и сигурен пристан в смутните времена на европейската дългова криза, Брекзит, Тръмп, а сега и на коронавируса.
Кой ще наследи Меркел?
Затова един от най-важните въпроси през новата година ще бъде кой ще заеме мястото ѝ. Тъй като ХДС остава водеща политическа формация с подкрепа от около 35 процента, следващият председател на християндемократите има добри шансове да стане и канцлер.
Трима са кандидатите, които ще си оспорват поста на предстоящия в средата на януари дигитален конгрес на партия: бившият лидер на парламентарната фракция Фридрих Мерц, министър-председателят на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет и специалистът по външна политика Норберт Рьотген. Социологическите проучвания обаче сочат, че едно относително мнозинство от германците харесва за канцлер повече баварския министър-председател Маркус Зьодер от посестримия Християнсоциален съюз (ХСС). Канцлер от ХСС би била премиера за Германия.
Идва ли времето на Зелените?
Независимо кой ще е претендентът за канцлерския пост, съюзът на ХДС и ХСС вероятно ще се нуждае от поне един коалиционен партньор, с когото да управлява след изборите. Настоящият – социалдемократите от ГСДП – не само се срива в проучванията, но и партията изглежда уморена след две коалиционни правителства под ръководството на Меркел.
“Зелените”, които са във възход, са възможен бъдещ партньор, който отстъпи от някои фундаменталистки позиции и изглежда са готови за участие в управлението. На партийния конгрес в края на ноември това беше потвърдено.
Поляризирано общество
“Алтернатива за Германия”, в момента най-голямата опозиционна партия в Бундестага, е изолирана. Ограниченията заради пандемията обаче могат да привлекат нови гласоподаватели. „Живеем в разделена държава и ако след травмата от коронавируса последва икономически спад, тогава обществената поляризация ще остане", казва Хартлеб.
Във всеки случай политологът е убеден, че пандемията ще остане най-важната тема и през 2021 година. "Корона е най-голямата криза от 1945 година насам, която засяга всички нива на политиката - от местно до глобално."
