В Криловския държавен научен център в Русия се провеждат тестове на умалени копия на атомни ледоразбивачи в изследователски басейни. За изработване на модела е необходим почти месец. Преди моделите са се правели от дърво, а сега се изработват от пенопласт. За един съд се изготвят няколко образци, например за ледоразбивача „Арктика“ от проект 22220 са били създадени шест различни модела – всеки с 5,5 метра дължина.
Моделите се тестват в различни басейни – в дълбоководен – за плаването на съда по чиста вода, а в друг работят устройства за образуване на вълни. „Задаваме вълнението в района на експлоатация на съда. Моделът на „Арктика“ го тествахме при буря от седем бала. Имитирахме загуба на ход, обърнахме борда към вълните. Имитирахме накланяне до 35% - от него моделът леко се върна в изходно положение“, разказва главният конструктор на Криловския център Валерий Беляшов.
Той е участвал в първия рейс на „Арктика“ до Северния полюс през 1977 г. по предишния проект – 10520. Най-интересните тестове са в леден басейн. Там се отработва оптималната форма на корпуса, която ще осигури проектна ледопроходимост. В Криловския център се намира най - големият леден басейн в Русия с ширина 10 м, дължина — 80 м и дълбочина от 2 до 4,5 метра, предаде сайтът "Атомная енергия".
Експериментът в ледения басейн се провежда цял ден, докато полезната площ на леда не се изразходва. Започва се с буксирни изпитания, после моделът се пуска на самостоятелно плаване – тестовете в равна ледена покривка показват маневрените качества на съда. „След резултатите подаваме данни за пределната ледопроходимост – при такава дебелина на равен непрекъснат лед, ледоразбивачът може да се движи непрекъснато със скорост два възела. Това е сравнителна характеристика на всеки ледоразбивач“, казва Беляшов.
