На 10 ноември 1799 г. Франция навлиза в нов етап от историята си. Превратът от 18 брюмер по календара на Френската република слага край на управлението на Директорията, продължило четири години, и отваря пътя към властта на генерал Наполеон Бонапарт.
Директорията е създадена през 1795 г. с Конституцията от III година. Тя предвижда изпълнителната власт да бъде поверена на петима директори, а законодателната – на два съвета. Замисълът е да се избегне както връщането към еднолична власт, така и повторението на радикализма от времето на Терора.
До 1799 г. системата вече е разклатена от финансови затруднения, военни проблеми, политическа корупция и поредица от намеси на армията в управлението. През последните години са извършени няколко преврата, които показват слабостта на републиканските институции.
Два дни, които променят властта
В центъра на заговора е Еманюел-Жозеф Сийес, директор от май 1799 г. Той смята, че Конституцията от III година не може да осигури стабилно управление, и търси генерал, който да даде военна опора на политическата промяна. Подходящият съюзник се оказва Бонапарт, завърнал се от Египет в началото на октомври.
На 9 ноември Съветът на старейшините е свикан в двореца Тюйлери. Под предлог, че Париж е заплашен от заговор, двата законодателни съвета са преместени в Сен-Клу. На Бонапарт е поверено командването на войските в столицата.
Сийес и Роже Дюко подават оставки като директори. Пол Барас също напуска поста си, докато Луи-Жером Гойе и Жан-Франсоа Мулен оказват съпротива и са принудени да се оттеглят. Така изпълнителната власт на Директорията фактически е обезглавена.
На следващия ден, 10 ноември, Бонапарт се изправя пред Съвета на петстотинте в Сен-Клу. Депутатите го посрещат враждебно и настояват да защити републиката, а не да нарушава конституцията. Напрежението е прекъснато, след като войници разпръсват заседанието. Според историческите описания превратът преминава без мащабно кръвопролитие, но със силен натиск от армията върху законодателната власт.
От Директория към Консулство
След разтурването на събранията е създадено временно консулство от Наполеон Бонапарт, Сийес и Роже Дюко. На 13 декември 1799 г. е провъзгласена Конституцията от VIII година, която установява новия режим. Наполеон става първи консул, макар формално Франция да продължава да бъде република.
Прокламацията, придружаваща новата конституция, обявява: „Граждани, революцията се установява върху принципите, които я започнаха. Тя завърши.“ Формулировката представя преврата като възстановяване на реда и стабилността, но на практика концентрира властта около Бонапарт.
Превратът от 18 брюмер обикновено се приема като край на Френската революция и начало на Наполеоновата епоха. През следващите години първият консул ще укрепи централната власт, а през 1804 г. ще се провъзгласи за император на французите.
Източници: history.com, worldhistory.org
