Телефонният разговор на президента на Финландия Александер Стуб и премиера на Норвегия Юнас Гар Стьоре с Владимир Путин трябваше да покаже, че Европа иска да участва пряко в усилията за прекратяване на войната в Украйна. Вместо това инициативата предизвика остър спор сред северните съюзници и извади наяве по-широкото разделение в Европа за подхода към Москва.
Разговорът се състоя на 27 октомври от Хелзинки и продължи около 90 минути. Двамата лидери са действали от името на Финландия и Норвегия, а не като представители на Европа като цяло. Инициативата е била съгласувана с Украйна и е свързана с предстоящите разговори между руски, украински и американски представители в Абу Даби.
„Войната се случва в Европа и е илюзия да се смята, че тя ще приключи, ако Европа не разговаря с Москва“, заяви Стьоре пред „Политико“. Той обясни, че целта е била европейските послания и позицията на Украйна да не бъдат предавани единствено чрез Вашингтон.
Спорът започна още сред северните съюзници
Решението на Стуб и Стьоре не беше прието еднозначно. Премиерът на Естония Кристен Михал заяви, че Европа не трябва да влиза в ролята на посредник и да се опитва да угоди на „диктатора“. Датският премиер Мете Фредериксен каза, че европейските държави трябва да останат единни, вместо да действат поотделно.
Шведският премиер Улф Кристерсон заяви, че не е бил информиран предварително за разговора и изрази ниски очаквания към подобен контакт. Полският премиер Доналд Туск също предупреди, че са необходими „абсолютна предпазливост и бдителност“.
В същото време Стьоре и Стуб твърдят, че са уведомили съюзниците си и са провели консултации с партньорите. Според финландския президент разговорът е бил подготвен в координация с Украйна и Съединените щати.
Европа се опитва да си върне място в преговорите
Разногласията се задълбочиха, след като Вашингтон започна да води преговорния процес с Москва и Киев. След завръщането си в Белия дом Доналд Тръмп разговаря с Путин и ограничи американската финансова подкрепа за Украйна, което според европейски представители разклати дотогавашната трансатлантическа координация.
На 20 октомври Стьоре прие в Осло украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф. Стуб също участва в срещата и заяви, че мирният процес отново е „на релси“. Само ден по-късно Уиткоф се срещна с Путин в Санкт Петербург и го определи като „хуманитарен“, което предизвика допълнително недоверие в европейските столици.
Според „Асошиейтед прес“ европейските държави настояват да имат място на масата, защото бъдещото споразумение ще засяга и архитектурата на сигурността на континента. Русия обаче не допуска европейски представители до първия кръг на разговорите в Абу Даби. Кремълският съветник Юрий Ушаков заяви, че те няма да бъдат поканени в залата, ако пристигнат там.
Москва същевременно представя собствена версия за причините за продължаването на войната. Кремъл заяви, че справедлив и дълготраен мир е възможен само ако бъдат взети предвид интересите на Русия, и обвини политиките на Европейския съюз и НАТО, че удължават бойните действия. Това не показва промяна в руската позиция по основните спорни въпроси.
Следващият тест ще бъде в Абу Даби
Предстоящите разговори между Русия, Украйна и Съединените щати ще покажат дали директният европейски контакт с Путин ще доведе до реално влияние или само ще подчертае разликите между съюзниците. Сред основните теми са прекратяването на огъня, гаранциите за сигурност и бъдещото участие на Европа.
Европейските лидери трябва да обсъдят въпроса и на неформална среща на върха в Дъблин. Очакванията за обща позиция остават ограничени, тъй като едни държави настояват за натиск върху Москва, а други смятат, че без директен разговор с Путин не може да бъде постигнато споразумение.
Източници: politico.eu, apnews.com, yle.fi
