Нова вълна от фалшиви сигнали за бомби предизвика сериозни смущения във въздушния транспорт в Европа. Десетки пътнически самолети бяха принудени да променят маршрутите си, да извършат извънредни кацания или да бъдат ескортирани от изтребители. Заплахи получиха и няколко европейски медии, съобщават France 24 и AFP.
Инцидентите продължиха и в петък, 6 ноември, когато четири самолета, прелитащи над Франция, получиха предупреждения за предполагаеми взривни устройства. Всички машини кацнаха безопасно, след което специализирани екипи започнаха проверки за експлозиви.
Единадесет полета от и до Прага също бяха засегнати от бомбени заплахи, съобщиха от летището в чешката столица. Подобен сигнал беше получен и за самолет на Ryanair, който трябваше да изпълни полет от Лисабон до Рим. Проверките не установиха наличие на взривни устройства.
През предходния ден десетки полети в различни европейски държави бяха засегнати от сходни заплахи. Сред тях имаше самолети на Aer Lingus, Finnair, Ryanair, Wizz Air и LOT Polish Airlines.
България също попадна сред засегнатите държави. В четвъртък три самолета на Ryanair, пътуващи от Мадрид, Копенхаген и Лондон към София, получиха сигнали за бомби. Два от тях кацнаха на летище София, а третият беше пренасочен към Пловдив.
Български военни изтребители бяха задействани за осигуряване на безопасността на полетите. След извършените проверки не бяха открити експлозиви.
Сред най-сериозните инциденти беше пренасочването на самолет на Aer Lingus от Дъблин за Рим към военновъздушната база в Евре, Франция. Машината беше ескортирана от френски изтребители. Друг самолет на Finnair, пътуващ от Хелзинки към Рим, също беше придружен от военна авиация.
Заплахите вече не се ограничават до авиацията. В петък няколко медии в Ирландия получиха предупреждения за взривни устройства. Служителите на обществената телевизия RTÉ бяха евакуирани, а сигнали бяха изпратени и до медии във Великобритания и България.
Европейските власти проверяват възможността за координирана хибридна операция, насочена към нарушаване на транспортните връзки, ангажиране на службите за сигурност и създаване на обществено напрежение.
Ирландският вицепремиер Саймън Харис заяви, че засега не е ясно дали зад сигналите стои един човек или организирана група.
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес определи поредицата от инциденти като възможна форма на психологическа война и хибридна агресия. Според него сходният начин на действие при толкова много случаи поражда сериозни съмнения за координация.
В някои от изпратените съобщения се появява името на крайнодясно движение, забранено в Русия. Няма обаче потвърдени доказателства за връзка между организацията и заплахите, нито за участие на конкретна държава.
НАТО съобщи, че наблюдава ситуацията и поддържа координация със съюзниците.
Експертът по сигурността Жан-Марк Рикли от Женевския център за политика на сигурността посочва, че подобни операции могат да бъдат организирани с минимални разходи, но да причинят значителни логистични и икономически последствия.
Всяка заплаха изисква проверка, независимо от вероятността да е достоверна. Това води до забавяне на полети, пренасочване на самолети, мобилизиране на полиция и военна авиация и допълнителни разходи за авиокомпаниите и летищните оператори.
До момента не са открити взривни устройства при проверените самолети и няма съобщения за пострадали. Разследванията продължават, като европейските служби се опитват да установят произхода на съобщенията и дали отделните инциденти са свързани помежду си.
