Преди три седмици във Франция беше извършена мащабна кибератака срещу хладилните системи в супермаркети. Сега същото се случи и в Германия, където бяха засегнати основно търговци на дребно.
В понеделник за атаки срещу системи за замразяване и охлаждане съобщиха също Италия, Ирландия, Нидерландия и Португалия. При тези нападения хакери манипулират или направо изключват охлаждането на хранителните продукти. Към момента няма информация за извършителите или техните мотиви.
В случая изглежда, че както производителите на хладилно оборудване, така и самите търговски вериги са улеснили нападателите: охлаждащата техника в един или повече обекти може да се конфигурира централно чрез софтуер. Системата за управление – метафорично казано – се намира напълно незащитена пред вратата на магазина, без никаква защитна стена (firewall), разяснява АРД.
„Самите супермаркети просто са свързали тези незащитени системи директно към интернет, без какъвто и да е надзор. И всеки, който получи достъп до тях през интернет, може след това да манипулира цялата система", казва пред обществената медия компютърният специалист Мануел Атуг от Работната група „Критична инфраструктура", работеща за подобряване на ИТ сигурността.
Законът класифицира веригите за търговия на дребно като „критична инфраструктура“, ако обслужват от 500 000 души нагоре. „Но ако една компания обслужва и по-малко хора, тя пак може да попадне под действието на законодателството за важни или много важни обекти, изискващо въвеждането на мерки за киберсигурност“, допълва Атуг.
Дори министерствата не отговарят на стандартите за сигурност
Според проучване на Националния изследователски център за приложна киберсигурност, дори федералните министерства не покриват необходимите стандарти за сигурност. Там има остаряло оборудване, свързано към мрежата, пропуски в сигурността, които не са били отстранени, както и липса на изисквания към доставчиците на услуги. Често тези пропуски не фигурират в докладите за състоянието на сигурността, изготвяни от Федералната служба за информационна сигурност (BSI).
Когато хората мислят за „критична инфраструктура“, те обикновено имат предвид енергоснабдяването, финансовите системи или сектора на здравеопазването. Съществуват обаче и други жизненоважни обекти, които остават извън обхвата на това определение, посочва Хая Шулман, професор по киберсигурност в университета „Гьоте“ във Франкфурт:
„Има множество доставчици на услуги и организации, от които сме силно зависими, но които не попадат в тази класификация. Една кибератака би могла да забави например изграждането или ремонта на жизненоважни транспортни връзки и комунална инфраструктура. Ето защо е от решаващо значение да се включи защитата на цялата верига от доставчици и изпълнители на услуги.“
Не съществува 100% сигурност
Научните изследвания имат за цел да направят системите по-устойчиви – задача, която трябва да се изпълнява спешно предвид бързо разрастващите се възможности на изкуствения интелект (ИИ). Днес хакерите могат да използват инструменти, базирани на ИИ, за да откриват пропуски в сигурността по-бързо отпреди и с по-малко технически познания. В същото време обаче изкуственият интелект помага и за по-бързото отстраняване на тези уязвимости.
Експертът по киберсигурност Луи Ал Сарди от университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген-Нюрнберг отбелязва, че в сферата на киберсигурността никога не е съществувала абсолютна 100-процентова сигурност. Също и изкуственият интелект няма да промени това, уверява той.
Винаги е било и остава невъзможно да се предотврати всяка една атака. Затова изследванията са насочени към повишаване на устойчивостта на компютърните системи, така че те да продължат да функционират дори след извършена атака. Изкуственият интелект (ИИ) може да помогне в това отношение – стига да е надежден.
Преди всичко обаче, търговските вериги трябва поне да защитят системите за управление на своите хладилни инсталации чрез защитна стена (firewall).
Автор: Свен Кестнер (АРД)
