Европа ускорява подготовката си за евентуална бъдеща война с Русия, докато Москва вече води срещу европейските държави конфликт под прага на откритите военни действия. Саботаж, кибератаки, дезинформация, нарушения на въздушното пространство и операции с дронове се превръщат в постоянен тест за готовността на Европейския съюз и НАТО.
Европейският съвет осъди през октомври „ескалиращото и все по-безразсъдно поведение“ на Русия и призова за по-голяма устойчивост, защита на критичната инфраструктура и ускоряване на действията срещу дронове. НАТО обсъди същите рискове на среща в Букурещ, където представители на съюзниците поставиха акцент върху енергетиката, цифровите мрежи и координацията с частния сектор.
„Европа е изправена пред бързо разпространение на саботажни атаки и нарушения на въздушното пространство“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас. По думите ѝ Москва се опитва да уплаши европейските държави и да ги накара да намалят подкрепата си за Украйна. Европейски министри обаче правят разлика между тази кампания и непосредствен риск от пряко нападение срещу НАТО.
Между хибридния натиск и бъдещия сблъсък
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия „изпитва“ съюзниците чрез нарушения на въздушното пространство, палежи, саботаж и други враждебни действия. Той подчерта, че няма непосредствена военна атака срещу Алианса, но предупреди, че кампанията ще продължи и че държавите трябва да останат бдителни. Според Рюте целта на Кремъл е да раздели съюзниците и да отслаби западната подкрепа за Украйна.
Това създава труден проблем за европейските правителства. Хибридните действия често са достатъчно сериозни, за да причинят икономически щети и обществено напрежение, но остават под прага, който автоматично би довел до колективен военен отговор. Европейският парламент посочва, че именно трудностите при установяването на извършителя, координацията между държавите и избора на пропорционална реакция ограничават възможностите за възпиране.
Няколко европейски разузнавателни служби оценяват, че Русия може да опита да тества НАТО с ограничена атака до края на десетилетието. Това не означава, че Москва е взела решение за пряка война с Алианса. Анализите по-скоро предупреждават, че Кремъл използва настоящия период, за да проверява реакциите, слабите места и политическата сплотеност на европейските държави.
Европа увеличава разходите за отбрана
Подготовката вече се вижда и в бюджетите. Според Международния институт за стратегически изследвания европейските членове на НАТО се очаква да изразходват около 639 млрд. долара за отбрана през 2026 г. Сумата е номинално с над 90% по-висока спрямо 2022 г., а средно 36,2% от бюджетите се насочват към инвестиции, включително ново въоръжение, научни разработки и производство.
Петте най-големи европейски държави от НАТО - Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания - заявиха, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Това включва по-голямо производство на боеприпаси, противовъздушна отбрана, защита на критичната инфраструктура и способност за продължителни операции без пълна зависимост от Съединените щати.
Основното противоречие остава между подготовката за бъдещ конвенционален конфликт и факта, че натискът вече е започнал в по-малко видима форма. Русия отрича да организира саботажни операции в държави от НАТО, а европейските правителства не съобщават за непосредствена подготовка на Москва за пълномащабно нападение. В същото време НАТО и ЕС приемат, че серията от атаки, инциденти и намеси не може повече да се разглежда като отделни случайности.
Източници: economist.com, investing.com, theguardian.com
