Кремъл използва мирните преговори за Украйна, за да търси икономически отстъпки от САЩ и развитие на деловите отношения с Вашингтон, без да показва готовност за компромиси, които биха довели до прекратяване на войната. Това е оценката на Института за изследване на войната (ISW), цитирана от УНИАН.
Анализаторите посочват противоречивите изявления на руски представители за споразумението между САЩ и Русия за дизелово гориво, сключено на 9 октомври. Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 27 октомври, че сделката е „чисто делова“ и не съдържа условия Москва да предприема политически действия или да съобразява въпроси на сигурността в замяна на американските покупки.
„Няма пряка връзка“ между споразумението за дизелово гориво и преговорите за прекратяване на войната в Украйна, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.Песков направи това изявление на 13 октомври. Два дни по-рано ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев определи сделката като фактор, който подпомага усилията за мир, а на 17 октомври заяви, че временното спиране на част от американските санкции би допринесло за „траен мир“.
Според ISW разминаването в позициите има конкретна цел – икономическите договорености със САЩ да бъдат представяни като отделни от мирния процес. Така Москва би могла да получи облекчения, които да подкрепят руските военни усилия, без сама да прави отстъпки за започването на съдържателни преговори.
Москва иска Европа извън преговорите
Втората посока, очертана от ISW, е опитът на Кремъл да ограничи участието на европейските държави в преговорите за Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров определи разговорите на президента Владимир Путин с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре като доказателство за желанието на Европа да се „вмъкне“ в мирния процес.
Помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че Русия, Украйна и САЩ не планират да включват европейски представители в предвидените тристранни разговори през ноември. В същото време Песков каза на 25 октомври, че Москва би подкрепила европейски преговарящ, особено ако той съдейства за мирно уреждане.
ISW оценява тази позиция като готовност Русия да приеме само европейски посредници, които биха се съобразили с максималистичните руски искания. Сред тях е ограничаване на разширяването на НАТО и намаляване на военното присъствие на алианса до равнищата отпреди 1997 г. Според анализаторите подобни условия биха дали на Москва възможност да влияе върху вътрешната политика на НАТО и биха ограничили правото на европейските държави самостоятелно да избират военни съюзи.
Срещата в Абу Даби остава несигурна
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че подготовката за техническа среща на преговорните екипи в Абу Даби продължава. Киев очаква разговорите да се проведат между 6 и 10 ноември, но мястото може да бъде променено заради развитието на ситуацията в Близкия изток.
От Кремъл обаче посочват, че срещата все още не е сигурна. Юрий Ушаков заяви, че конкретна дата не е предложена и че решението ще зависи от обстановката на бойното поле и общата международна ситуация.
Междувременно съветникът на украинския президент Сергей Лещенко заяви, че Киев е готов да обсъжда демилитаризирана зона в Донецка област. По думите му териториалните въпроси трябва да бъдат решавани от държавните лидери, а не от техническите преговорни групи.
Източници: unian.net
