Отношенията между американския президент Доналд Тръмп и украинския държавен глава Володимир Зеленски се влошиха рязко заради украинските удари по руската енергийна инфраструктура. Според Ройтерс спорът вече поражда опасения в Киев, че може да засегне американската разузнавателна, военна и политическа подкрепа за Украйна.
Основният конфликт е свързан с атаките срещу руски рафинерии и обекти, свързани с производството и износа на дизелово гориво. На 13 септември Тръмп публично призова Зеленски да прекрати ударите. Седмица по-късно държавният секретар Марко Рубио заяви, че Вашингтон е обезпокоен и от поражения по доставки на петрол, свързани с американски компании.
Украйна отказа да спре операцията, като я представя като един от малкото си възможни отговори на руските ракетни и безпилотни атаки. Москва забрани износа на дизелово гориво през юли заради недостиг на вътрешния пазар.
Тръмп обвърза спора с горивата и санкциите
На 9 октомври Тръмп обяви сделка за закупуване на руско дизелово гориво и временно разреши износа му към световния пазар. Американската администрация също отмени част от санкционните ограничения срещу Русия, въведени със закон, подписан през септември.
Ходът предизвика остра реакция от Киев. Зеленски го определи като „слаб“, а по-късно заяви, че е бил предаден от американския президент заради сделката с Москва, обявеното енергийно примирие и ограниченията върху използването на сателитната система „Старлинк“.
На 11 октомври Тръмп обяви, че Русия и Украйна са се договорили да спрат ударите по енергийната инфраструктура. Нито Киев, нито Москва обаче потвърдиха официално наличието на такова споразумение. Украински представители заявиха, че руските атаки срещу украински енергийни обекти са продължили.
„Ясно е за всички в Киев, че целта не е действително енергийно примирие, а опит да бъде отслабена Украйна и да се даде решаващо предимство на Русия“, заяви Сурия Джаянти, бивш американски представител и ръководител на компания от енергийния сектор в Украйна.
Спорът засегна разузнаването и „Старлинк“
Зеленски заяви, че украински военни са били предупредени от американски представители, че продължаването на ударите може да доведе до спиране на обмена на разузнавателна информация. Американски служител, запознат със ситуацията, отрече да е имало засилен натиск върху Киев.
„Не е необходимо да оказваме натиск върху Зеленски. Ако иска да сключи сделка, ще я сключи“, каза служителят, пожелал анонимност.
Ограничаването на достъпа до военната версия на „Старлинк“ временно затрудни украинските операции с дронове и породи опасения за способността на страната да се защитава от руските въздушни удари. Тръмп заяви, че е поискал от Илон Мъск да възстанови достъпа на Украйна до системата.
Предстоят нови разговори
Мирните усилия продължават, но засега без конкретен резултат. На 20 октомври в Осло украинската страна е представила нови предложения, а пратеникът на Тръмп Джаред Къшнър е повторил искането Киев да спре атаките срещу руските рафинерии.
Зеленски заяви, че представители на Украйна, Русия и САЩ може да се срещнат в Абу Даби през първата половина на ноември. Това би могло да бъде подготовка за среща на лидерите на трите държави. Последните мирни преговори с посредничеството на САЩ се проведоха през февруари.
Настоящата криза се наслагва върху дългогодишно напрежение между Тръмп и Зеленски. През юли 2019 г. тогавашният американски президент поиска от украинския лидер разследване срещу политическия му съперник Джо Байдън и сина му Хънтър в замяна на военна подкрепа. Разговорът доведе до първия импийчмънт на Тръмп.
Източници: reuters.com, investing.com, apnews.com
