На фона на насилието, обхванало Франция, няколко чуждестранни лидери, начело с президента на САЩ Доналд Тръмп, наляха масло в огъня, като обвиниха за случващото се „имиграцията“. Това е в противоречие с позицията на мнозинството френски политици и експерти, които насочват вниманието си към радикалната левица и нарастващата поляризация на обществото.
„Франция гори! Имиграцията на хора от съвсем различен свят, хора, които таят омраза в сърцата си, разруши тази някога велика страна“, заяви в неделя Тръмп. „Затворете границите си и си върнете контрола, преди да е станало твърде късно!“, предупреди той.
Това е повтаряща се реторика на администрацията на Тръмп, която в стратегическия си преглед на отбраната за 2026 г. предрича на Европа „цивилизационен упадък“, особено заради миграционна политика, определяна като прекалено либерална.
Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс също обвини имиграцията за сериозните безредици, съпътствали съботните протести във Франция срещу високите разходи за живот. Той обвини Демократическата партия в САЩ, че иска същото бъдеще за американците, само две седмици преди парламентарните избори, на които Републиканската партия е в неблагоприятна позиция.
В подобен тон се изказа и унгарският премиер Петер Мадяр. Според него с оглед на това неоправдано насилие може би вече е ясно на всички защо Унгария препоръчва възможно най-строгите мерки в областта на миграцията.
„Ето какво очаква Европа с ислямолевичарството“, заяви и лидерът на испанската крайнодясна партия „Вокс“ Сантяго Абаскал.
Френският президент Еманюел Макрон обаче изглеждаше, че косвено отхвърля опитите да бъде стигматизирано имигрантското население или хората с имигрантски произход.
„Как е възможно французи да причиняват това на Франция?“, попита той вчера, осъждайки действията на „метежници, произхождащи от малки ултралеви групировки, към които са се присъединили множество криминално проявени лица“.
Министърът на градското развитие Венсан Жанбрън уточни, че сред участниците в погромите има и „малка част от хората от нашите по-бедни градски квартали, в които има известна престъпност, подхранвана по-специално от наркотрафикантите“.
Имиграцията е изключително чувствителна тема в Европейския съюз. Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен, смятана за фаворит за президентските избори през 2027 г., подкрепя твърда линия в областта на имиграцията. Но по отношение на безредиците през уикенда нейната партия „Национален сбор“ предпочете първо да обвини радикално левите активисти, наричайки ги „рак на нашата демокрация“, както и радикално лявата партия „Непокорна Франция“ - основен политически съперник на „Национален сбор“.
Според председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела „радикалната левица се е превърнала във въоръженото крило“ на „Непокорна Франция“.
В събота, на 17 октомври, „огромното мнозинство от демонстрантите бяха мирни. Но, както обикновено се случва при подобни демонстрации във Франция, към тях се присъединиха и значително по-малко миролюбиви елементи с различен профил“, припомня пред Франс прес политологът Паскал Периньо.
Сред участниците в насилието има ученици и студенти, които може да са се „радикализирали“ чрез подражание на агресивни лидери. Има и младежи, принадлежащи към „революционни политически движения“ или към така наречените „черни блокове“ - групи, които „проповядват хаос по улиците“ и са свикнали да влизат в сблъсъци с полицията.
Наред с тях има и „младежи от кварталите, които се отдават на хищническо насилие“. Те си набавят каквото поискат от магазините, които разбиват, казва експертът.
Сред тези младежи „има и французи с имигрантски произход“, които често се срещат при безредици, като например тези след смъртта на Наел, посочва Периньо. Той визираше 17-годишния младеж, застрелян от полицай през 2023 г. при пътна проверка в предградие на Париж. Случаят предизвика вълна от безредици в градските квартали из цялата страна. Младежите атакуваха символи на Френската република - училища, кметства и народни представители. Впоследствие безредиците тогава бързо прераснаха в масови грабежи на магазини.
Преди това, през 2018–2019 г., движението на „Жълтите жилетки“ също доведе до множество разрушения и грабежи, особено в богатите квартали на Париж. В него участваха много демонстранти от крайградски и селски райони, а сегашните протести често се сравняват с тази вълна на недоволство.
Повтарящите се изблици на насилие са показателни за страна, която е „дълбоко разделена и в която цари атмосфера на бунт“, смята Периньо. Според него президентската кампания ще бъде „изключително бурна“.
Според историка Стефан Сирот, специалист по обществените движения, сега се наблюдава „натрупване на гняв, таил се в продължение на години - заради поскъпването на живота, трудностите в обществените услуги, климатичните проблеми и други фактори“.
Епизодите на насилие, грабежи и вандализъм „илюстрират проблемите на едно общество, което става все по-поляризирано“, казва Сирот.
Превод от френски: Габриела Големанска
Източник: www.bta.bg
