Световната икономика ще нарасне с 3,1% през 2026 г., но устойчивостта ѝ е подложена на натиск от енергийните сътресения, високия публичен дълг и инвестиционния бум в изкуствения интелект. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок, Тайланд. Прогнозата за глобалния растеж остава непроменена спрямо октомври 2025 г.
Според Георгиева световната икономика се движи под въздействието на две противоположни сили. Енергийният шок забавя активността и повишава цените, докато бумът на изкуствения интелект стимулира производството, търговията и инвестициите. Очакванията за икономиките, засегнати от военни конфликти, са понижени, а прогнозите за държавите, които развиват и произвеждат технологии с изкуствен интелект, включително САЩ, Китай и Индия, са подобрени.
Енергията и изкуственият интелект поддържат инфлационния натиск
Проблемите с енергийните доставки продължават да оказват натиск върху цените. Рисковете за корабоплаването и ограниченият капацитет за рафиниране на петрол и природен газ допълнително усложняват ситуацията. Георгиева посочи и влиянието на климатичното явление Ел Ниньо върху цените на храните, което засяга най-тежко домакинствата с ниски доходи.
Изкуственият интелект вече повишава производителността, но изграждането на необходимата инфраструктура изисква огромни инвестиции. Част от тях се финансират чрез заеми, което може временно да засили инфлационния натиск. МВФ предупреждава и за възможно нарастване на безработицата сред младите хора, свиване на данъчната основа и нови рискове за финансовата стабилност.
Призив за по-устойчиви публични финанси
Нарастващият публичен дълг остава сериозен проблем както за богатите, така и за развиващите се икономики. В страните с ниски доходи по-високите разходи за обслужване на задълженията и намаляващата международна помощ ограничават средствата за развитие. На този фон доходността по десетгодишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония е достигнала най-високи равнища съответно от 2002, 2009 и 1996 г.
„САЩ трябва да спестяват повече, Китай трябва да потребява повече, а Европа трябва да инвестира повече“, заяви Кристалина Георгиева.По думите ѝ САЩ се нуждаят от фискална консолидация, Китай трябва да ограничи държавната намеса в икономическите решения и да подобри социалната защита, а Европа трябва да задълбочи икономическата интеграция. Георгиева подкрепи затягането на паричната политика от Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка.
МВФ разполага с 240 млрд. долара непогасени кредити
Кристалина Георгиева съобщи, че непогасените кредити и неусвоените кредитни ангажименти на МВФ възлизат на 240 млрд. долара. Неизползваният капацитет за кредитиране е приблизително три пъти по-голям, а преференциалното кредитиране достига 36 млрд. долара - около четири пъти над историческото средно равнище.
Управляващият директор на фонда предупреди, че времето между откриването на уязвимост в информационна система и използването ѝ за кибератака вече се съкращава от месеци до часове, а в бъдеще може да достигне минути. Тя призова за по-тясно международно сътрудничество пред лицето на технологичните промени, геополитическите конфликти и натиска върху глобалната икономическа стабилност.
Източници: news.bg
