През последните месеци търговски кораби в Черно море са били превръщани в мишени, пристанища са били подлагани на удари, а безпилотни летателни и морски апарати се появяват все по-често по търговските маршрути. Сигурността на моряците вече е поставена под въпрос.
Това не са просто отделни инциденти, смята авторката Нур Тугба Актай. Според нея спорът вече не е само за сигурността на отделни кораби, а за безопасността на търговията в Черно море като цяло.
Границата между гражданското корабоплаване и бойното поле постепенно се размива. Флагът на кораба, товарът и маршрутът му вече не са достатъчни, за да го поставят извън обсега на военните рискове.
Рискът се пренася върху икономиката
Последиците не са само военни. Проблемите със сигурността могат да засегнат корабоплаването, застраховането, навлата, както и цените на енергията и храните.
Черно море е ключово кръстовище за маршрути, по които се превозват зърно, петрол и енергийни ресурси. Затова всяка заплаха за корабоплаването може да се разпространи отвъд страните, които пряко участват във войната, и да засегне международната търговска система.
Един от най-ясните сигнали идва от застрахователния пазар. Разширяването на зоните с висок риск в Черно море показва, че географията на сигурността се променя. Морското застраховане не реагира на лозунги, а на цената на риска.
Това означава по-високи разходи за корабособствениците и допълнителна несигурност за превозвачите, товарите и маршрутите. В крайна сметка рискът може да се прехвърли и върху цените на стоките.
Ролята на Турция
Турция не е страна във войната, но това не означава, че остава извън последиците от нея. Заради географското си положение страната е сред най-силно засегнатите от променящата се среда за сигурност в Черно море.
Конвенцията от Монтрьо дава на Анкара не само правна отговорност, но и значителна стратегическа тежест. Турция контролира основния морски преход между Черно и Средиземно море. Поради това, според авторката, не може да бъде изградена надеждна архитектура за сигурност в региона, без да бъде взета предвид позицията на Анкара.
Пред Турция обаче стои труден баланс. Черно море не трябва да се превръща в нова сцена на военно съперничество между НАТО и Русия. Регионалната отговорност, ограничаването на напрежението и запазването на равновесието, осигурено от Конвенцията от Монтрьо, са подходи, които според Актай са по-важни от всякога.
Намаляването на напрежението обаче не трябва да означава оставяне на сигурността без защита. Военните технологии се промениха, а безпилотните системи, прецизните боеприпаси, електронната война и разузнаването чрез спътници поставят гражданските кораби в непозната досега рискова среда.
Нужна е обща система за морска сигурност
Фактът, че търговски кораби използват мрежи и импровизирани бариери по палубите си, за да се предпазят от атаки с дронове, показва колко силно се е променил характерът на заплахата.
Според авторката корабните оператори споделят общо безпокойство: сигурността на търговските кораби вече не е само търговски въпрос, а и въпрос на национална сигурност. Сред посочваните потребности са ранното предупреждение, обменът на разузнавателна информация, сигурността на пристанищата и безопасността на корабоплаването.
Защитата на един кораб означава да бъдат защитени едновременно корпусът, екипажът, товарът, маршрутът, застраховката и икономическата верига, която зависи от него.
Сътрудничеството между Турция, Румъния и България в областта на морската сигурност може да бъде разширено отвъд мерките срещу морски мини. Възможният модел включва безпилотни системи, обмен на разузнавателна информация, защита на гражданския морски трафик и механизми за ранно предупреждение.
Според Актай именно тук ще се измери способността на Турция да засили сигурността, без да влиза във войната; да създава възпиране, без да заема страна; да запази духа на Конвенцията от Монтрьо и едновременно с това да реагира на новите заплахи.
Основният въпрос вече не е само колко кораба са били атакувани в Черно море, а докъде ще се свие географията на безопасната търговия.
Предизвикателството пред Турция не е да влезе във войната, а да не допусне конфликтът да погълне вековния търговски ред в Черно море. Необходимо е да бъде изградена отново система за сигурност, преди линиите върху картата да се превърнат в трайни разделения.
Източник: turkiyegazetesi.com.tr
