Почти десет години след идването на Еманюел Макрон на власт Франция се е превърнала в „най-слабото икономическо звено“ на Европа, пише Bloomberg, предава News.bg.
Макрон пое президентския пост през 2017 г. като политик, подкрепящ бизнеса и заявяващ намерение да осъществи „икономическа и политическа революция“ във Франция. Според публикацията обаче политическото движение, свързано с президента, „на практика ще заглъхне“, след като той напусне поста през 2027 г.
Обещаната от Макрон „революция“ не е успяла да промени основния модел на френската икономическа политика, при който държавните разходи традиционно заемат значително по-голямо място в сравнение с други западни държави.
„След десетилетие на политически грешки и глобални сътресения, държавните разходи се превърнаха в предпочитаното от него (Макрон) решение; общественото недоволство расте, (икономическият) растеж се забавя, а държавният дълг се увеличава. Междувременно инвеститорите се освобождават от френски активи на фона на сътресенията на световните пазари на държавни облигации, превръщайки страната в най-слабото икономическо звено на еврозоната“, пише авторът Уилям Хоробин.
По оценката на Хоробин ключовото изпитание за запазването на наследството на „Макрономиката“ ще бъде приемането от френския парламент на бюджета за 2027 г. Дори правителството на малцинството да успее да изготви надежден бюджет, реформите, въведени при Макрон, могат да бъдат премахнати от евентуалните му наследници.
Сред политиците, които според текста водят в социологическите проучвания, са опозиционните лидери Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Именно възможността те да наследят Макрон поставя под въпрос дългосрочното запазване на неговата икономическа политика.
Хоробин определя „хаотичния край“ на десетилетието на Макрон като рязко отклонение от първоначално заявената му цел Франция да стане „двигател на една модернизирана Европа, способна да отстоява себе си във време, когато (президентът на САЩ) Доналд Тръмп подкопава НАТО отвътре“.
Според автора войната в Украйна и трудностите при балансирането на отношенията между САЩ и Китай допълнително увеличават вероятността популистки политически сили да поемат властта във Франция. По думите му подобна перспектива „заплашва да разруши остатъците от следвоенния световен ред“.
Сред ключовите моменти от управлението на Макрон Хоробин посочва опита от 2018 г. за реформиране на данъците върху изкопаемите горива, който предизвика масовите протести на „жълтите жилетки“. Авторът отбелязва и рязкото увеличаване на държавните разходи след началото на пандемията и енергийната криза, което е струвало на френската хазна приблизително 262 милиарда евро.
Друг важен момент според него е решението на Макрон през 2024 г. да свика предсрочни парламентарни избори.
Френските публични финанси и политическият капитал на президента така и не са успели да се възстановят след тези събития, заключава авторът.
