Отдавна хората в Германия не са се интересували толкова много от политика, колкото днес. Гражданите разпалено обсъждат миграцията, предстоящите реформи в пенсионната система, здравеопазването и грижите за възрастни хора, както и въпроси, свързани с демокрацията и върховенството на закона. Но най-големите им притеснения несъмнено са свързани с поскъпването на живота в Германия. Това показват резултатите от най-новото проучване "Страховете на германците", което се провежда от началото на 1990-те години.
В периода от началото на май до края на юли 2026 година в рамките на проучването са анкетирани приблизително 2400 представители на немскоговорящото население на възраст над 14 години. И през 2026 основното опасение е свързано с нарастващата издръжка на живота.
Животът става все по-скъп
Ако миналата година 52 процента са посочили нарастващите разходи за живот като основна грижа, то през 2026 делът им вече гони 60 процента. "Хората усещат от първа ръка колко скъп е станал всекидневният живот. Общо 59 процента от населението се опасява, че парите им няма да стигнат за покриване на разходите за живот в дългосрочен план", заяви при представянето на резултатите от проучването Гриша Брауер-Рабинович, който е един от авторите му.
Неговата колежка и консултантка на изследването, политоложката от Марбург Изабел Боруцки, допълва: "Основните разходи – за енергия, жилище и храна – са нараснали значително. Това свива финансовите възможности за свободно време, почивки и големи покупки. Хората установяват, че могат да си позволят все по-малко неща."
Опасения относно по-високите данъци и такси
Проучването също така показва, че хората си дават ясна сметка за тежката криза, в която се намират системите за социално осигуряване в Германия. Както държавният пенсионен фонд, така и здравният фонд страдат от хроничен недостиг на средства. Повечето хора вероятно също така осъзнават, че предстои повишаване на данъците и таксите, а в резултат на това страхът от по-високи налози днес е по-силен, отколкото през предходни години.
Относно другите теми, които вълнуват германците - като имиграцията, нарастващата поляризация на обществото и глобалните сътресения, се очертава следната картина: 52 процента от анкетираните смятат, че големият брой бежанци наистина е бреме за държавата. Това поставя имиграцията на трето място сред основните тревоги на хората в страната. Същевременно германците остават доста безразлични към глобалните сътресения.
По-малко страх от Доналд Тръмп
"45 процента от анкетираните се опасяват, че политиките на американския президент Доналд Тръмп правят света по-опасен", става също така ясно от проучването. Това е значително по-малък дял в сравнение с първия мандат на Тръмп: през 2018 година близо 70% от германците са смятали така. Обяснението на политоложката Изабел Борцуки гласи: "След години на постоянна геополитическа тревожност настъпва ефект на привикване".
Това е видимо и при общия мащаб на страховете. Средното ниво за всички изследвани страхове тази година възлиза на 38 процента. Това е втората най-ниска средна стойност, отчетена от началото на проучването през 1991 година. За сравнение, същият показател през 2016, т.е годината след пристигането на голям брой бежанци в Германия, е бил 52 процента.
Слаби оценки за политиците
Тази тенденция се наблюдава и при други страхове: германците гледат към бъдещето със значително по-малко тревожност, отколкото се е очаквало. Днес едва 34 процента се опасяват от война с участие на Германия, докато през миналата година от това са се страхували 41 процента. От 1992 насам в проучването се задава и въпросът "Страхувате ли се, че ще загубите работата си?". Тази година само 20 процента от работещото население отговарят с "да". Това е най-ниският отчитан някога показател.
Оценката за политиците обаче е отрезвяваща: по скалата от 1 до 5, където пет е най-слабата оценка, участниците в анкетата дават средно 4,1 на политиците - независимо дали управляващи, или в опозиция.
Изабел Боруцки смята, че основната отговорност пада върху правителството на канцлера Фридрих Мерц. "Мнозина възлагаха надежди на това правителството от консерватори и социалдемократи за по-силно лидерство, по-малко вътрешни конфликти и бърз икономически обрат. Това обаче не се случи и се видя, че има разминаване между гръмките изявления и осезаемите резултати. Затова хората са разочаровани и губят доверие", обяснява политоложката от Марбург.
Автор: Йенс Турау
