Унгарският парламент сне депутатския имунитет на премиера на страната Петер Магяр. Той е обвинен в кражба на телефон, пише Telex.
"Националното събрание гласува със 139 гласа "за" и 0 "против" - без нито един въздържал се - за отнемане на имунитета на Петер Мадяр", посочва изданието.
Ръководителят на унгарското правителство лично беше поискал свалянето на защитата си срещу наказателно преследване на 22 септември.
"С удоволствие бих се отказал от имунитета си, но нямам такава възможност, тъй като решението трябва да бъде взето от парламента. Съвестта ми е чиста. Моля парламента незабавно да свали имунитета ми", написа той в социалната мрежа X.
Rendkívüli bejelentés. Ma mindannyian tanúi lehettünk a Polt-féle ügyészség azon utolsó szánalmas kísérletének, hogy elbagatelizálja a rendszerváltást és megpróbálja összemosni az orbáni maffia által végrehajtott 10 és 100 milliárdos közpénzlenyúlásokat és az ellenem 2024-ben…
— Magyar Péter (Ne féljetek) (@magyarpeterMP) September 22, 2026
Преди това Главната прокуратура беше внесла искане в Унгарското национално събрание за отнемане на имунитета на министър-председателя.
Обвинения в кражба на телефон
Производството е свързано с инцидент, станал през юни 2024 г. в нощен клуб в Будапеща. Магяр, който по това време току-що е встъпил в длъжност като депутат в Европейския парламент, влиза в спор с посетител, който се опитва да го заснеме с мобилен телефон. В един момент политикът грабва устройството - на стойност около 140 000 форинта (приблизително 400 евро) - и го хвърля в река Дунав. По-късно водолази успяват да извадят телефона от дъното на реката и да го върнат на собственика в изправно състояние.
Самият Магяр твърди, че опонентът му е бил агент-провокатор, специално нает от властите от тогава управляващата партия "Фидес". Освен това политикът твърди, че мъжът го е следил и преди това.
"Млади хора поръчваха напитки на бара и ме поканиха да пийна с тях. Тогава се случи нещо неочаквано. Първоначално провокаторът стоеше до бара и снимаше оттам. След това се приближи, засне лицата на младите хора, изкрещя неприемливи ругатни по мой адрес и направи всичко възможно, за да предизвика скандал. За съжаление, успя", пише политикът. Той добави, че е грабнал телефона от ръцете на мъжа, след като опонентът е обидил съпругата и децата му. След това провокаторът е започнал да отправя заплахи към него и останалите гости на партито.
Междувременно вестник Ripost представи различна версия за събитията. Според изданието Магяр се е напил сериозно по време на партито, след което се е държал агресивно и е тормозил жени в продължение на няколко часа. Твърди се, че собственикът на отнетия телефон просто се е опитвал да документира неподходящото поведение на политика. Самият бъдещ евродепутат отхвърли публикацията, наричайки я лъжа и "правителствена пропаганда".
Как протече разследването по случая с кражбата
Първоначално полицията образува преписка за нарушаване на обществения ред и вандализъм. По-късно, според редица медии, обвинението е променено на кражба.
На 24 септември 2024 г. унгарският главен прокурор Петер Полт внесе искане в Европейския парламент за снемане на имунитета на Магяр. В отговор евродепутатът го обвини в политическа пристрастност. Междувременно Виктор Орбан - който по това време беше министър-председател - заяви на 9 октомври, че Магяр използва европейския си мандат, за да се укрие от правосъдието.
Два месеца по-късно Главната прокуратура изпрати допълнителни искания до Европейския парламент; Комисията по правни въпроси обаче не обсъди предложенията до януари 2025 г. Изслушванията по случая се проточиха няколко месеца и на 7 октомври Европейският парламент отказа да снеме имунитета на Магяр, като се позова на "признаци за политически мотивирано преследване".
След победата на партията "Тиса" на парламентарните избори и избирането му за нов министър-председател, мандатът му като член на Европейския парламент приключи, а унгарската прокуратура възобнови разследването.
На 22 септември, на фона на дискусиите относно снемането на имунитета му, Магяр потвърди в изявление, че не смята действията си за престъпни и че "не би постъпил по друг начин". На парламентарно заседание на 22 септември той заяви:
"Днес бих постъпил по същия начин, както тогава".
Унгария скоро ще разсекрети десетки хиляди документи, съдържащи имената на хора, идентифицирани от бившите комунистически служби за държавна сигурност като офицери, информатори, сътрудници или лица, набелязани за вербуване, предаде преди минути Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Предстоящото разсекретяване на досиетата ще протече на два етапа, започващи на 4 ноември, съобщи днес службата, поддържаща историческия архив на службите за държавна сигурност. То е част от усилията на новото дясноцентристко правителство на Унгария да осигури по-голяма прозрачност в дейността на държавните институции.
Според ръководството на архива въпросът за разсекретяването на досиетата е спорен още от началото на демократичния преход в Унгария преди 36 години. Това се дължи до голяма степен на факта, че публикуването им вероятно би уличило действащи политици.
През април партия ТИСА на премиера Петер Мадяр спечели убедителна победа на парламентарните избори, слагайки край на дългогодишното управление на Виктор Орбан. Малко след това Мадяр заяви, че правителството му ще изпълни едно от най-важните обещания на демократичния преход - да направи съществуващите архиви публични и достъпни.
Според оценките на архива досиетата съдържат имената на около 50 000-60 000 души. Досега достъп до тях имаха само близки роднини на споменатите лица и изследователи. Сега документите ще могат да се разглеждат в онлайн база данни с възможност за търсене. Потребителите ще могат да търсят информация за служители на службите за сигурност, информатори и лица, набелязани за вербуване, по име, дата или място на раждане, име на майката, псевдоним, както и вид или номер на документ.
Някои документи ще бъдат частично редактирани с цел защита на чувствителни лични данни, включително информация за здравословното състояние, зависимости, сексуален живот и сексуална ориентация.
Вторият етап на разсекретяването е планиран за 25 февруари догодина, когато ще станат публично достъпни около 9000 досиета, съдържащи подробна информация за отделни вербувани лица или хора, набелязани за вербуване.
Унгарският архив отбеляза, че правителствата, наследили диктаторски режими, рядко разкриват имената на бивши агенти и информатори, а още по-рядко публикуват толкова подробни досиета, каквито Унгария се готви да направи достъпни.
