Александър Вучич трябва да подаде оставка като президент на Сърбия, за да участва като кандидат за министър-председател в предсрочните парламентарни избори на 25 октомври. Сръбската прогресивна партия вече го издигна начело на листата си, която ще се яви под името „Александър Вучич – Обединена Сърбия“.
Вучич обяви, че след оттеглянето си ще води кампанията като „обикновен гражданин“. Той заяви, че ще пътува със собствен автомобил „Шкода“ и кемпер, тъй като няма да може да използва хотелите по време на обиколките си из страната. „Има още много села: хиляди и хиляди села, в които не съм бил“, каза сръбският президент.
Изборите са насрочени за 25 октомври
На 9 септември Вучич разпусна Народната скупщина и насрочи предсрочния вот. Решението беше взето след предложение на сръбското правителство от 7 септември. Избирателите ще гласуват за 250 депутати, а за контрол над парламента и правителството са нужни най-малко 126 места.
Конституцията предвижда, че при оставка на президента председателят на Народната скупщина временно изпълнява функциите на държавен глава. Той може да заема тази роля най-много три месеца и е длъжен да насрочи президентски избори, които трябва да се проведат в срок до 90 дни от прекратяването на мандата.
Това означава, че Вучич ще може да се концентрира върху парламентарната кампания, но няма да заема президентския пост в деня на вота. Ако партията му спечели достатъчно места и намери парламентарна подкрепа, Народната скупщина ще трябва да избере ново правителство, начело на което може да застане той.
Управляващите водят, но студентите скъсяват дистанцията
Предизборната кампания се провежда на фона на продължителни студентски протести, започнали след срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г. При инцидента загинаха 16 души. Протестиращите настояват за отговорност от длъжностните лица и за разследване на предполагаеми корупционни практики, а впоследствие поискаха и оттегляне на управляващите.
Според проучване на Faktor Plus, проведено между 16 и 20 септември, блокът около управляващата партия получава 48,6% подкрепа, а студентската листа - 37,1%. Друго изследване, публикувано през юли, дава преднина на студентите от 39,6% срещу 37,5% за силите около Вучич. Разминаването показва, че резултатът остава несигурен.
Студентското движение участва със самостоятелна листа от 250 кандидати, сред които преподаватели, лекари, предприемачи, културни дейци и активисти. Листата е регистрирана на 14 септември, а начело е професорът от Медицинския факултет на Новосадския университет Илия Срданович.
Външната политика също е част от залога
Вучич твърди, че Сърбия ще запази курса към членство в Европейския съюз, като едновременно с това поддържа отношения с Русия и Китай. В речта си пред Общото събрание на ООН той заяви, че „пълноправното членство в ЕС остава за нас стратегически приоритет“, но призова за по-ясни перспективи пред страните кандидатки.
Белград продължава да не се е присъединил към санкциите срещу Москва. Според Европейската комисия съгласуването на сръбската външна политика с тази на ЕС е нараснало, но отношенията с Русия и въпросът за Косово остават сред основните препятствия пред европейската интеграция на страната.
Изходът от изборите ще определи не само дали Вучич ще стане премиер, но и кой ще контролира правителството в период на силно вътрешно напрежение. Междувременно Сърбия ще трябва да проведе и президентски избори в рамките на 90 дни след оставката му.
Източници: РБК, Н1
