Документът беше подписан в Ню Йорк в рамките на Общото събрание на ООН от американския президент Доналд Тръмп, датския премиер Мете Фредериксен и премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен. Според Reuters договореностите увеличават американския военен достъп до острова, но не предвиждат прехвърляне на Гренландия към САЩ.
НАТО получава по-голяма роля в Арктика
Една от ключовите промени е свързана не само с американското военно присъствие, а с ролята на НАТО.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви преди подписването, че сигурността на Арктика вече няма да бъде въпрос единствено на Дания или Съединените щати. По думите му значителна част от отговорността ще бъде поета от НАТО.
Алиансът приветства споразумението и определи Арктика и Северния Атлантик като критично важни за колективната сигурност. От НАТО заявиха, че договореностите ще допринесат за сигурността, стабилността и сътрудничеството в региона.
Така Гренландия се превръща във все по-важна част от стратегията на НАТО в момент, когато Арктика придобива нарастващо военно и икономическо значение.
Два нови американски военни обекта
Според информация на Reuters споразумението ще позволи на САЩ да разширят военното си присъствие до още два обекта в Гренландия — Нарсарсуак и Местерсвиг.
Нарсарсуак е бивша американска военна база, използвана по време на Студената война, докато Местерсвиг е малък военен обект, който в момента се използва от датския патрул Sirius, отговарящ за наблюдението и защитата на датския суверенитет в североизточната част на острова.
В момента основният американски военен обект в Гренландия е базата „Питуфик“, която има ключово значение за ранното предупреждение, космическото наблюдение и американската противоракетна отбрана.
По време на речта си пред Общото събрание на ООН Тръмп заяви, че САЩ ще започнат процес по изграждане на „много значимо военно присъствие“, включително две големи военни бази.
Какво означава „постоянен контрол“ на САЩ
Именно тук се намира една от най-чувствителните части на договореностите.
Тръмп заяви, че споразумението дава на Съединените щати „постоянен контрол“ върху сигурността и другите нужди на Гренландия. Американският президент допълни, че противник на САЩ няма да може да създаде военна база или военно присъствие на острова, нито да прави определени чувствителни инвестиции без изричното писмено одобрение на Вашингтон.
Дания обаче представя споразумението в различна рамка.
Копенхаген подчертава, че договореностите запазват суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания и признават правото на гренландския народ на самоопределение.
Това означава, че публичните американски и датски интерпретации не са напълно идентични по отношение на обхвата на бъдещата американска роля.
Гренландия: „Сигурността на острова е сигурността на САЩ“
Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен представи споразумението като историческо и подчерта, че то е договореност не просто „за“ Гренландия, а „с“ Гренландия.
Той заяви, че сигурността на острова е пряко свързана със сигурността на Съединените щати и на западния съюз.
Нилсен подчерта, че Гренландия остава част от западната система за сигурност и ще продължи да бъде близък партньор на Вашингтон. Според него споразумението отчита интересите, правата, поминъка и развитието на населението на острова.
Това е важен нюанс на фона на продължаващия спор за бъдещия статут на Гренландия.
Суверенитетът остава на Дания
Въпреки значителното разширяване на американското военно присъствие, договореностите не променят формално статута на острова.
Гренландия остава самоуправляваща се територия в рамките на Кралство Дания.
Това беше изрично подчертано от Мете Фредериксен. Датският премиер заяви, че договорът укрепва общата сигурност в Арктика и Северния Атлантик, но същевременно признава суверенитета и териториалната цялост на Кралството и правото на гренландците на самоопределение.
Фредериксен определи споразумението като важно за САЩ, Гренландия, Дания, НАТО и Европа.
Русия и Китай са в центъра на стратегическите сметки
Зад американския интерес към Гренландия стои не само географското положение на острова, но и променящата се стратегическа среда в Арктика.
Гренландия се намира между Северна Америка и Европа и има ключово значение за контрола върху северноатлантическите маршрути. Топенето на арктическия лед също открива нови възможности за корабоплаване и достъп до природни ресурси.
Вашингтон разглежда ограничаването на потенциалното руско и китайско военно и икономическо присъствие като част от по-широката стратегия за сигурност.
Именно това е една от причините Тръмп да настоява за по-голямо американско присъствие, въпреки че първоначалните му предложения за американски контрол над острова предизвикаха сериозно напрежение с Дания и останалите европейски съюзници.
От кризата към нова архитектура за сигурност
Новото споразумение идва след месеци на напрежение между Вашингтон и Копенхаген.
Тръмп многократно заявяваше, че Съединените щати трябва да получат контрол над Гренландия заради националната си сигурност. В определени моменти той отказваше да изключи и използването на икономически или военен натиск.
Това предизвика сериозна тревога сред датските власти и в други европейски столици, тъй като Дания е член на НАТО, а Гренландия е част от Кралство Дания.
Сега Вашингтон и Копенхаген се опитват да превърнат този конфликт в нов модел на военно сътрудничество.
Вместо промяна на суверенитета се предвижда увеличаване на американското военно присъствие и по-голямо включване на НАТО в сигурността на Арктика.
Какво следва
Споразумението все още трябва да премине през необходимите национални парламентарни процедури, преди да влезе изцяло в сила. Това означава, че някои от конкретните му механизми ще станат окончателно ясни едва след приключването на тези процедури.
Засега е ясно едно: Гренландия остава под датски суверенитет, но американското военно присъствие на острова ще бъде разширено, а НАТО ще има по-видима роля в арктическата сигурност.
За Вашингтон това означава по-силни позиции в стратегическия северен регион. За Дания и Гренландия — допълнителни гаранции срещу външно военно и икономическо влияние, но и необходимост да се балансира между американските интереси, европейската сигурност и правото на гренландците сами да определят бъдещето си.
Източници: Ройтерс, Асошиейтед прес
