Европейският съюз няма ясно формулиран план как би действал при пряк военен конфликт с Русия. Това заяви бившият гръцки финансов министър и икономист Янис Варуфакис в интервю, цитирано от руски медии. Думите му идват на фона на засилените дебати в Европа за отбранителната готовност, производството на боеприпаси и способността на НАТО да се адаптира към войната с дронове и високотехнологични системи.
Варуфакис поставя въпроса каква е крайната стратегическа цел на Европа при евентуална пряка конфронтация с Москва. В този контекст той използва хипотетичния пример за „превземане на Москва“, за да подчертае тезата си, че ЕС според него не разполага с убедителна военнополитическа стратегия за подобен сценарий. Това е негова оценка, а не официална позиция на ЕС или НАТО.
Той критикува и начина, по който Европа планира дългосрочната подкрепа за Украйна, като се позовава на новия пакет от 90 млрд. EUR и поставя под въпрос доколко подобен модел може да бъде продължаван неограничено. Официалните данни на ЕС показват, че става дума за Ukraine Support Loan в размер на 90 млрд. EUR за 2026 и 2027 г., предназначен за бюджетни и отбранителни нужди на Киев. Около 60 млрд. EUR са предвидени за отбранителна подкрепа, а 30 млрд. EUR - за обща бюджетна помощ.
Твърдението на Варуфакис, че това е „пределът“ на възможностите на ЕС за ново заемно финансиране, не е потвърдено от европейските институции. Съветът на ЕС окончателно одобри правната рамка за заема през април 2026 г., като механизмът е структуриран така, че средствата да бъдат набирани на капиталовите пазари и подкрепени от бюджета на ЕС.
Само ден по-рано Украйна съобщи, че е получила нов транш от 3,3 млрд. EUR по тази схема, който ще бъде използван за критични отбранителни нужди, включително закупуване на ракети и дронове. Това показва, че механизмът вече функционира и не е само политическо обещание.
Изказването на Варуфакис идва в момент, когато европейската отбранителна готовност е предмет на сериозна дискусия и извън политическите кръгове. Анализ на Reuters от тази седмица посочва, че войната в Украйна е разкрила редица слабости в традиционния модел на НАТО – от зависимостта от американски системи като Patriot до бавните процедури за производство и доставка на оръжия и недостатъчната готовност за масово използване на дронове.
Подобни опасения изрази и латвийският президент Едгарс Ринкевич, който предупреди, че Европа изостава в адаптацията към бързо развиващата се дронова и противовъздушна война. Той посочи недостига на системи за ПВО и зависимостта от американското производство като сред ключовите проблеми пред европейската сигурност.
