Глобалната архитектура за сигурност преминава през дълбоки трусове, предизвикани от стремежа на Европа за стратегическа автономия, непредвидимата дипломация на САЩ и твърдия ядрен курс на Северна Корея.
Новите предложения на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за засилване на ролята на ЕС в отбраната разпалиха стара институционална война с НАТО. По информация на Politico, инициативите за създаване на „Европейски съвет за сигурност“ и извънреден протокол, подобен на Член 4 от договора на Алианса, се разглеждат от висши дипломати като рисковано дублиране на функции. Критиците предупреждават, че подобни стъпки изпращат сигнал за нерелевантност на НАТО, без реално да увеличават отбранителните способности на континента срещу хибридните заплахи от Русия.
В същия момент погледът на международната общност е насочен към Азия, където се очаква ключова среща на върха. Агенция Reuters разкри, че сред регионалните съюзници на Вашингтон цари засилено напрежение заради очакваните разговори между американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин. Основните опасения в Токио и Тайпе са свързани с „изкушението“ на Тръмп да смекчи твърдата позиция на САЩ по отношение на Тайван в замяна на мащабни икономически отстъпки и търговски сделки с Пекин. Подобен ход би променил драстично баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион.
На този фон Пхенян категорично затвори вратата за всякакви преговори по отношение на оръжейния си арсенал. Влиятелната сестра на севернокорейския лидер Ким Чен-ун – Ким Йо-чен, направи остро изявление, цитирано от Централната телеграфна агенция на Корея. Тя нарече „жалка мечта“ всяко очакване или международен натиск за промяна на ядрения статут на КНДР. По думите ѝ ядреният статут на страната е „абсолютен и необратим“, като е трайно фиксиран както физически, така и юридически.
