Европейският парламент предупреждава за засилване на хибридните атаки срещу Европейския съюз, като определя Русия като държавата, представляваща най-сериозната хибридна заплаха за ЕС. Това се посочва в доклад, приет от евродепутатите с 470 гласа „за“, 129 „против“ и 62 „въздържал се“, предава Фокус.
В документа се отбелязва, че ЕС се намира в ситуация, която не може да бъде определена нито като мир, нито като открит въоръжен конфликт.
Според евродепутатите хибридните атаки представляват умишлени и координирани действия, основани на разузнавателна информация и осъществявани както пряко от държави, така и чрез недържавни субекти, посредници и проксита.
Целта им е да дестабилизират ЕС и държавите членки, като едновременно засягат различни сфери - от информационната и когнитивната война до киберсигурността и критичната инфраструктура.
В доклада се посочва, че атаките често са замислени така, че да изглеждат като отделни и несвързани инциденти и да останат под прага на въоръжен конфликт. Въпреки това последиците от тях могат да бъдат сравними с тези на конвенционална агресия.
Това, според ЕП, затруднява както установяването на отговорността, така и предприемането на ефективна реакция.
Русия е определена като най-сериозната хибридна заплаха
Европейският парламент посочва Русия като държавния субект, представляващ най-сериозната хибридна заплаха срещу ЕС.
В документа се отбелязва, че Москва действа както пряко, така и чрез посредници, сред които е посочена Беларус.
Като държави, които също провеждат хибридни кампании, насочени към подкопаване на европейските демокрации и накърняване на интересите на ЕС в областта на сигурността, са посочени още Китай, Иран и Северна Корея.
ЕП призовава за по-активен отговор
На фона на влошаващата се среда за сигурност евродепутатите настояват ЕС да премине от реактивен към проактивен подход към хибридните заплахи.
Сред основните акценти са превенцията, ранното идентифициране на заплахите и постоянното наблюдение на стратегическите уязвимости. Целта е враждебните действия да бъдат неутрализирани, преди да доведат до системни последици.
Евродепутатите призовават държавите членки да засилят обмена на разузнавателна информация и да укрепят Единния капацитет за разузнавателен анализ на ЕС (SIAC). Според доклада той трябва да се превърне в единен център за разузнавателна информация в институциите на ЕС.
Предлага се също ЕС да засили ролята си при събирането и анализа на трансгранични данни, които могат да помогнат за откриването на координирани хибридни кампании и установяването на отговорността за тях.
Евродепутатите настояват и за нов междусекторен план за действие на ЕС срещу хибридната война.
В същото време в доклада се подчертава, че засилената роля на ЕС трябва да зачита отговорностите на държавите членки, принципа „необходимост да се знае“ и защитата на националната класифицирана информация.
ЕП призовава и за по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО с цел повишаване на европейската готовност, устойчивост и възпиращ потенциал срещу хибридните заплахи.
„От твърде дълго време Европа се страхува, че по-решителна реакция би провокирала Москва. Но всъщност е точно обратното. Путин продължава да надхвърля границите една след друга, а хибридната война на Русия става все по-агресивна. Кремъл възприема нашето колебание като слабост. Не трябва да се страхуваме да реагираме решително и да наложим реални последствия за руската агресия“, заяви докладчикът Раса Юкнявичиене (ЕНП, Литва).
