Вчера в украинската столица се проведе ключовата среща на върха на Коалицията на желаещите, съвпадаща с 35-ата годишнина от Независимостта на Украйна. В хибриден формат – с чуждестранни лидери на място и дистанционно участие – съюзниците договориха безпрецедентни мерки за сигурност, трансфер на класифицирани военни технологии и финансови пакети, целящи да подсигурят противовъздушната отбрана на страната преди настъпващата зима.
Основни резултати и решения от срещата
Проведените разговори между украинския президент Володимир Зеленски и международните партньори доведоха до няколко ключови стратегически решения:
- Британски пробив за ракетите „Сторм Шадоу“: Новият премиер на Великобритания Анди Бърнам обяви, че Лондон дава официално съгласие и предоставя достъп на Украйна до класифицирани технологии. Това ще позволи на Киев самостоятелно да произвежда далекобойните крилати ракети Storm Shadow. Франция вече потвърди своя лиценз за компонентите на аналога SCALP.
- Подкрепа за проекта FREYJA: Британското правителство призова местната отбранителна индустрия да подкрепи разработката на съвместния проект FREYJA (антибалистичен комплекс и ракета FP-7.x, разработвана от украинската компания Fire Point), който да служи като по-евтина, но също толкова ефективна алтернатива на американските системи Patriot.
- 6.1 милиарда евро от Брюксел: Европейската комисия официално одобри нов транш от над 6 милиарда евро за оръжия и системи за противовъздушна отбрана за нуждите на Киев. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща присъства лично и подчерта, че бъдещето на Украйна в ЕС е най-сигурната дългосрочна гаранция за стабилност.
- Милиарди от Норвегия: Осло потвърди план за отпускане на допълнителна помощ в размер на около 9.2 милиарда долара (85 милиарда крони) за следващата година.
- Удар по руския „сенчест флот“: Френският президент Еманюел Макрон, който съпредседателстваше срещата онлайн, предложи свикването на отделен форум за затягане на санкциите и тотално блокиране на руските танкери, пренасящи суровини в заобикаляне на международните ембарга.
Политическият отзвук и отсъствието на България
Срещата бе съпредседателствана от Анди Бърнам (Великобритания), Еманюел Макрон (Франция) и германския канцлер Фридрих Мерц. Сред присъстващите в Киев бяха още президентите на Финландия (Александър Стуб), Естония (Алар Карис), Литва (Гитанас Науседа) и Молдова (Мая Санду).
Форумът обаче предизвика сериозни вътрешнополитически дебати в България. Страната ни не изпрати свой представител, след като премиерът Румен Радев категорично отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“. Решението му срещна остра критика от страна на парламентарната опозиция в лицето на Бойко Борисов и Демократична България, които определиха „празния стол в дипломацията“ като сериозен риск, оставящ страната ни в периферията на взимането на геополитически решения в Европа.
От своя страна Кремъл, чрез говорителя си Дмитрий Песков, разкритикува остро решенията от Киев, определяйки трансфера на ракетни технологии от Великобритания като „наливане на масло в огъня“ и директно въвличане на Лондон в конфликта.
