Конфликтът между САЩ и Иран навлезе в своята най-критична фаза, след като Вашингтон обяви мащабна финансова офанзива, а Техеран отвърна със закани за пълно спиране на петролния поток през стратегическия Ормузки пролив.
Към 5:30 часа българско време на 24 август ситуацията остава силно напрегната, предизвиквайки сериозни трусове на пазарите и преразглеждане на геополитическите стратегии.
Иран: „Нито капка петрол“ и заплахи за корабоплаването
Иранските власти обявиха, че няма да позволят преминаването на „нито капка петрол“ през Ормузкия пролив, ако САЩ не прекратят икономическата война срещу страната. Висши ирански представители предупредиха, че всички плавателни съдове, които нарушават транзитните правила на Техеран в пролива, ще бъдат подложени на солени глоби, задържане или конфискация. Официалната позиция на Иран, цитирана от медийната мрежа Al Jazeera, е категорична: проливът няма да бъде отворен, докато САЩ не премахнат санкциите и не платят репарации за нанесените военни щети.
Междувременно в региона се правят опити за дипломатически маневри. Иран беше поканен в нов отбранителен пакт, в който участва и Оман – близък съюзник на САЩ, с цел съвместно управление на изхода на пролива и събиране на такси от преминаващите танкери. Въпреки това, Върховният лидер на Иран Моджтаба Хаменей продължава да използва блокадата като основен инструмент за натиск върху Запада.
Скот Бесент обяви „D-Day“ за иранската икономика
Отговорът на САЩ бе незабавен и безпрецедентен по своята финансова мощ. Американският министър на финансите Скот Бесент публикува извънреден коментар в авторитетното издание Financial Times, в който обяви началото на „икономическия D-Day“ срещу Техеран.
„На разсъмване започва икономическият D-Day — най-голямата координирана финансова офанзива, организирана някога срещу противник“, написа Бесент.
В интервю за телевизия CNBC Бесент поясни, че Вашингтон въвежда най-тежките санкции в историята на човечеството, целящи пълното сриване на иранския режим и прекъсването на всяка негова финансова артерия. Президентът Доналд Тръмп също отправи остро предупреждение в платформата Truth Social, заявявайки, че всяка държава, която предостави „какъвто и да е спасителен пояс“ на Иран, ще се изправи пред съкрушителни икономически последствия от страна на САЩ.
Леко понижение на цените на петрола и нощните конвои
Въпреки агресивната реторика и реалната опасност от пълно затваряне на Ормузкия пролив, международните пазари реагираха с леко понижение на цените на суровия петрол в ранните часове на деня. Според актуалните данни от платформата Trading Economics, фючърсите на петрола се търгуват с лек спад от около 1.09%, стабилизирайки се на нива малко над 86 долара за барел за американския лек суров петрол (WTI). Тази пазарна аномалия се дължи на факта, че инвеститорите вече са калкулирали петмесечния конфликт в цените и залагат на алтернативни маршрути за доставка през Оман, както и на масирано освобождаване на стратегически резерви от страна на САЩ и техните съюзници.
За стабилизирането на доставките допринася и високата оценка на САЩ за ефективността на т.нар. „нощни конвои“ от танкери. Американските военноморски сили успешно ескортират търговски кораби под прикритието на нощта, което минимизира възможностите на иранските сили за прецизни атаки или задържане на плавателните съдове. Допълнително, държавната петролна компания на ОАЕ (ADNOC) бързо пренасочи милиони барели към азиатските рафинерии, заобикаляйки най-опасните зони.
САЩ преразглеждат присъствието си в Близкия Изток
Мащабът на сблъсъка и огромните разходи по сигурността принудиха Пентагона да започне цялостна преоценка на военния си отпечатък в региона. Както разкри разследване на Financial Times, САЩ сериозно обмислят свиване или преместване на своите сили в Персийския залив след приключването на активната фаза на войната с Иран.
Причината за този стратегически завой е сериозното изтощаване на американските ресурси – над 200 военни съоръжения и бази на САЩ в Близкия Изток претърпяха щети от ирански ракетни удари и атаки с дронове през последните месеци, а разходите за възстановяването им вече надхвърлят 5 милиарда долара. В допълнение, конфликтът изтощи американските запаси от противовъздушна отбрана и наложи спешното прехвърляне на ключови активи (включително последния самолетоносач на САЩ в Азия) към Близкия Изток, което застрашава отбранителните способности на Вашингтон в Индо-Тихоокеанския регион срещу Китай.
Кризата в Ормузкия пролив остава най-голямото прекъсване на световните енергийни доставки от десетилетия насам, като следващите часове ще бъдат решаващи за това дали икономическият натиск на САЩ ще принуди Иран да отстъпи, или регионът ще пламне в нова вълна от насилие.
САЩ изненадаха света с нова далекобойна ракета
На фона на международния натиск, Военноморските сили на САЩ направиха голяма демонстрация на сила. По време на престижния симпозиум Tailhook в Невада, Пентагонът официално разкри разработката и успешните полетни тестове на нова свръхдалекобойна ракета въздух-въздух, наречена AIM-424 "Malice".
Оръжието е проектирано от Raytheon (дъщерна компания на RTX Corp.) и има обсег на действие, надхвърлящ 465 километра (290 мили). Както съобщава специализираното издание Naval News, ключовото предимство на ракетата са нейните компактни размери – тя може да се побере изцяло във вътрешните оръжейни отсеци на стелт изтребителите F-35C, запазвайки тяхната радарна невидимост, докато поразява високостойностни вражески самолети на огромни дистанции.
