Близо 7 млн. души в Германия работят на т.нар. миниджоб - с максимална заплата 603 евро месечно, върху която не се дължат социални и данъчни удръжки. И много българи са заети на такива позиции. Идва ли краят на миниджоб?
Около 6,9 милиона души в Германия работят на т.нар. миниджоб. Главното условие при този вид назначаване е заплатата да не превишава 603 евро на месец. Наетите на миниджоб лица не плащат данъци. Освен това не се дължат вноски за здравно и пенсионно осигуряване, нито пък за застраховка срещу безработица. За работещите на миниджоб това е голямо предимство.
За много хора, работещи на подобни позиции, има и други причини, както разказва София Арндт. Тя работи на две места - на непълно работно време в магазин за биологични продукти и в едно берлинско кафене, в което ѝ се събират по около 36 работни часа месечно.
Плюсовете и минусите на миниджоб
"Имам нужда от много време за себе си. Винаги е било така и мисля, че ще остане така", казва тя и споделя, че възможността да изкарва допълнително пари с помощта на т.нар. миниджоб за нея е добро решение.
И студентката Даниела Аренс от Берлин разчита на т.нар. миниджоб. Всъщност основната ѝ работа е в хотел, но не на пълен работен ден, тъй като ѝ трябва време и за лекции и подготовка за изпити. Но за да успява да се справя финансово, тя работи почасово и в магазин за дрехи, където печели под 603 евро месечно.
"Идеята зад т.нар. миниджоб всъщност беше да служи като мост към пазара на труда, така че хората да могат лесно да влязат в него и след това да продължат да се развиват", казва икономистът от Нюрнберг Енцо Вебер. Вместо това обаче се вижда много ясно, че те създават пречка, защото хората просто не преминават тази граница от 603 евро, тъй като тогава трява да започнат да плащат данъци и осигуровки, обяснява експертът. "А всъщност би било възможно много повече – да се развиват професионално и да се осигуряват пенсионно."
Така смятат и профсъюзите, а и повечето партии. Според Централата за миниджоб обаче мотивите на много хора, работещи по този начин, са други. Повече от половината ги използват като допълнителен доход, освободен от социални осигуровки, в допълнение към вече подлежаща на социално осигуряване заетост, става ясно от актуални данни. Към тях се прибавят и хора на възраст над 60 години, както и по-млади хора, които следват в университет или са в процес на професионално обучение. Едва за малко над 5 процента т.нар. миниджоб би била възможен начин за навлизане на пазара на труда.
Междувременно всяко второ предприятие в Германия наема хора на т.нар. миниджоб. Повечето от тези работни места са в търговията, хотелиерството, гастрономията, почистването – сектори, които се нуждаят от допълнителен персонал, особено по време на пиковите часове.
"Работното време тук е гъвкаво, хората знаят, че могат да работят тук по два, три, четири часа на ден", казва Марта Сусид, съсобственичка на кафене. "През останалото време си вършат лични неща. И това за нас е от голяма помощ, когато тези няколко часа ни се поемат всеки ден."
Сега обаче в рамките на пенсионната си реформа германското правителство планира да премахне сегашния модел на т.нар. миниджоб - по препоръка на специализираната пенсионна комисия. Изключения се предвиждат само за учениците. Обмисля се и евентуални "специални правила" за студентите.
"Със сигурност ще намерим някакво решение, ако се стигне дотам. Но може да се окаже, че ако това ни излезе много скъпо, тогава и клиентите ще трябва да участват във финансирането", казва Марта Сусид.
За Даниела Аренс премахването на сегашния модел би означавало, че ще трябва да се върне към основната си работа и да увеличи работните си часове там. "Но тогава ще имам по-малко време за следването си, за обучението си."
А София Арндт пък казва, че ако моделът бъде премахнат, тя вероятно ще трябва да се откаже от работата си на непълно работно време и от т.нар. миниджоб и да си търси нещо съвсем друго.
И много българи работят на т.нар. миниджоб
Хиляди българи също работят в Германия на т.нар. миниджоб - най-вече в сферата на почистването и гастрономията, но и в хотелиерството и строителството. Моделът е залегнал и в основата на престъпни схеми, с които се източват социални помощи. А те функционират така: пълнолетни лица от България и Румъния биват регистрирани официално като работещи на т.нар. миниджоб, но в действителност хората работят на пълен работен ден, като заплатата отвъд тези 603 евро е заработена на черно. Официално обявените ниски доходи позволяват на тези хора да получават социални помощи, които гарантират екзистенцминимума, тъй като гражданите на ЕС имат право на това. Често тези пари попадат в джоба на преспътниците, които движат схемата.
Според последните данни на Бюрото по труда в Германия, българите са на първо място по получаване на социални помощи в Германия сред чужденците от ЕС. Цели 25% от българите във Федералната република получават подкрепа от държавата - в повечето случаи става дума тъкмо за доплащане до екзистенцминимума, тъй като официално обявените приходи са твърде ниски.
