Горещите вълни, които засегнаха Франция през последните месеци, могат да причинят преки и косвени икономически загуби в размер на между 10 и 15 млрд. евро, заяви френският министър на околната среда Моник Барбю, цитирана от Ройтерс, пише БТА.
Барбю се позова на оценки на френския Национален институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“ (INSEE), като предупреди, че периодът на екстремни горещини все още не е приключил.
За сравнение сушата през 2022 г. е довела до преки и косвени разходи за около 5,6 млрд. евро. Тазгодишните горещи вълни обаче са по-продължителни и по-интензивни, придружени са от по-мащабни горски пожари и водят до по-сериозен спад на селскостопанското производство, посочи министърът.
Продължаващата суша във Франция вече е оставила над 40 000 души с ограничен достъп до вода, съобщи още Барбю.
Рекордните горещини и сушата в Европа през това лято могат да доведат до загуби за стотици милиарди евро, според оценки на икономисти и учени. Екстремните метеорологични явления, свързвани с глобалното затопляне, нарушават работата на енергийния сектор и корабоплаването, намаляват селскостопанското производство и оказват натиск върху системите на здравеопазването.
Мащабните горски пожари допълнително увеличават икономическите щети и създават риск настоящото лято да се превърне в най-тежкия сезон в Европа, откакто се води статистика.
Западна Европа преживява поредното лято, белязано от горещи вълни и суша, но глобалните температури все още не са достигнали своя пик и се очаква да се повишат още към края на годината заради климатичния феномен "Ел Ниньо", съобщи днес Световната метеорологична организация (СМО), цитирана от агенция ЕФЕ.
"Ел Ниньо" вече е напълно установен в Тихия океан. Очакваме още по-високи глобални температури", заяви Джон Кенеди, ръководител на отдела за климатична информация към СМО.
По думите му пиковете на глобалните температури обикновено настъпват след достигането на максималната сила на "Ел Ниньо", което обикновено се случва между ноември и януари.
Кенеди уточни, че настоящите горещи вълни в Западна Европа са предимно резултат от дългосрочното глобално затопляне, причинено от емисиите на парникови газове, в съчетание с устойчива тенденция на редуване на системи с високо и ниско атмосферно налягане в Северното полукълбо.
През юли екстремни горещини засегнаха Западна Европа, Северна Америка и Централна Азия. През август тези региони, както и части от Източна Азия, продължиха да отчитат необичайно високи температури.
Според службата на ЕС за климатични промени "Коперник" Западна Европа е преживяла най-топлите месеци юни и юли, откакто има измервания.
Регионът в момента е обхванат от четвъртата си гореща вълна за това лято, като температурите надхвърлят 35-36 градуса по Целзий във Франция, Швейцария и Великобритания, съобщи говорителката на СМО Клеър Нулис.
Жегата е съпътствана от продължителен недостиг на валежи, който допринася за рекордно ниските нива на водите в големи европейски реки като Сена, Рейн и Дунав.
В някои части на Европа дефицитът на валежи е значителен и се е натрупвал в продължение на месеци. Нулис предупреди, че една лятна буря няма да бъде достатъчна, за да възстанови нивата на реките и влажността на почвата.
По оценки на Унгария, Сърбия и други страни по Адриатическото крайбрежие ще са необходими между 250 и 350 милиметра допълнителни валежи, за да бъде компенсиран натрупаният дефицит.
Междувременно други части на света са изправени пред противоположния проблем. Силни мусонни валежи засягат Югоизточна Азия и Индийския субконтинент, като тази седмица съществува риск от наводнения в региона.
