Турският парламент прие с огромно мнозинство закон, който създава правната рамка за разпускането на Кюрдската работническа партия (ПКК) и продължаването на мирния процес с организацията. Нормативният акт беше подкрепен от 468 депутати, включително представители на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ на президента Реджеп Тайип Ердоган, нейния националистически съюзник - Партията на националистическото действие, както и прокюрдската Демократична партия, предава Фокус.
Решението представлява най-конкретната институционална стъпка досега към прекратяване на конфликта между турската държава и ПКК, който продължава от 1984 г. и е отнел живота на повече от 40 000 души. В продължение на десетилетия сблъсъците между турските сили за сигурност и бойците на организацията се превърнаха в един от най-тежките и продължителни конфликти в съвременната история на Турция.
Новият закон има за цел да регулира прехода от въоръжен конфликт към политически и правен процес. Сред ключовите му разпоредби е предоставянето на правна защита за бивши бойци, които не са извършили конкретни терористични престъпления. Предвижда се също спиране на изпълнението на присъди за членство в организацията при определени условия.
Тези разпоредби могат да се окажат решаващи за евентуалната реинтеграция на бившите членове на ПКК. Целта е процесът на разпускане да не остане само формален акт, а да бъде последван от конкретни механизми, които да позволят на хората, отказали се от въоръжената борба, да се върнат към цивилния живот.
Законът обаче има ясно очертани граници. Той не решава по-широките политически и културни въпроси, свързани с кюрдското население в Турция. Не са засегнати и всички въпроси около статута на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който излежава доживотна присъда на остров Имралъ от 1999 г.
Това означава, че приемането на закона е важна крачка, но не представлява окончателен край на всички противоречия около кюрдския въпрос. За да бъде устойчив процесът, ще е необходимо да бъдат решени и редица политически въпроси, свързани с правата, представителството и културната идентичност на кюрдската общност.
Пътят към настоящото решение започва през октомври 2024 г., когато лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели направи изненадващ призив за прекратяване на въоръжения конфликт. Бахчели е дългогодишен съюзник на президента Ердоган, а неговата позиция беше особено значима заради традиционно твърдата линия на националистическите среди по отношение на ПКК.
След този политически сигнал процесът постепенно придоби конкретни измерения. През февруари 2025 г. Абдула Йоджалан отправи официален призив за разоръжаване и прекратяване на въоръжената борба. Това беше последвано през май от решение на ПКК да прекрати въоръжената си дейност.
Следващата важна стъпка беше направена през юли 2025 г., когато бойци на организацията символично изгориха оръжията си по време на церемония в Северен Ирак. Жестът беше представен като знак за започване на окончателното разоръжаване и преминаване към нов етап от процеса.
За турското правителство разпускането на ПКК би означавало прекратяване на една от най-големите дългогодишни заплахи за националната сигурност. За кюрдската общност обаче значението на процеса ще зависи от това дали политическата промяна ще бъде съпроводена с реални гаранции за права и участие в обществения живот.
Особено важен е и международният аспект. ПКК има структури и влияние извън територията на Турция, включително в Северен Ирак и Сирия. Затова дори официалното разпускане на организацията в Турция не означава автоматично прекратяване на всички свързани с нея структури и въоръжени формирования в региона.
Северен Ирак е особено чувствителна зона за Анкара. Турция от години провежда военни операции срещу позиции на ПКК в района, а организацията използва планински терени в северната част на Ирак като база за своите дейности. Ако процесът на разоръжаване бъде успешно приложен и извън Турция, това би могло да намали напрежението и в отношенията между Анкара и Багдад.
Ситуацията е свързана и с развитието в Североизточна Сирия, където действат кюрдски въоръжени формирования, които Турция разглежда като свързани с ПКК. Именно затова бъдещето на мирния процес в Турция може да има отражение върху по-широката сигурност в Сирия и Ирак.
Приемането на закона също така показва необичайно широк политически консенсус в турския парламент. Подкрепата от управляващите, националистите и прокюрдските политически сили е значима, тъй като кюрдският въпрос традиционно разделя турското общество и политическата система.
Предизвикателството пред Анкара сега е да превърне законовата рамка в реален процес на разоръжаване и реинтеграция. Всеки сериозен инцидент или ново насилие може да постави под съмнение постигнатия политически консенсус. От друга страна, устойчивото прекратяване на конфликта би имало значителни последици за сигурността, икономиката и вътрешнополитическата стабилност на Турция.
Ако процесът бъде доведен до край, това би било историческа промяна за страна, която повече от четири десетилетия живее с последиците от въоръжения конфликт. Успешното разоръжаване на ПКК би могло да намали терористичната заплаха, да ограничи необходимостта от военни операции и да създаде условия за нов политически подход към кюрдския въпрос.
В същото време окончателният успех няма да зависи само от приемането на закона. Ключови ще бъдат практическото предаване на оръжията, съдбата на бившите бойци, отношението към кюрдските политически сили и способността на турските институции да поддържат диалога. Именно тези фактори ще покажат дали настоящият процес представлява временна политическа договореност или началото на траен мир.
