Европейската комисия излезе с официално остро предупреждение към Румъния заради гласуваните на 5 август промени в Закона за декарбонизация.
Новите законодателни текстове, подкрепени основно от опозиционната Социалдемократическа партия (PSD) и крайнодесния Алианс за обединение на румънците (AUR), поставят под въпрос изплащането на милиарди евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Защо се стигна до конфликта?
Приетото изменение предвижда постепенното извеждане от експлоатация на румънските топлоелектрически централи, работещи с лигнитни и кафяви въглища, да се осъществява едва след като в мрежата бъдат пуснати в търговска експлоатация нови, заместващи мощности с ниски въглеродни емисии.
Според говорител на Европейската комисия, цитиран в официалния писмен отговор до румънската национална информационна агенция AGERPRES (agerpres.ro), тези промени застрашават пряко изпълнението на „Крайъгълен камък 114“ от НПВУ. Позицията на ЕК е ясна: преразглеждането на вече поети ангажименти за декарбонизация носи сериозен риск от ревизиране на минали плащания и спиране на бъдещи финансови траншове.
Политическо напрежение в Букурещ
Проектозаконът разпали тежка вътрешнополитическа криза в северната ни съседка:
- Временното правителство: Настоящият служебен премиер Илие Боложан предупреди, че промените могат да доведат до директни финансови корекции от ЕК.
- Президентът: Държавният глава обеща да използва всички свои конституционни правомощия, за да върне закона за преразглеждане в Парламента, преди да го обнародва.
- Опозицията: Вносителите от PSD защитиха решението, позовавайки се на регионалната енергийна криза и рисковете за енергийната сигурност на Румъния.
Към момента Букурещ остава с официален краен ангажимент за пълен отказ от въглищата до 31 декември 2032 г., но опитите за забавяне на междинните графици могат да струват на страната милиарди.
