В европейските страни се появяват признаци на „молекулярна гражданска война“, проявяваща се в увеличаване на насилието, младежката престъпност и масовите вълнения, които вече не са изолирани инциденти, а се превръщат в обща тенденция. Тази оценка е дадена от репортаж в швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung (NZZ).
Според изданието, случващото се в Европа все повече напомня на „молекулярната гражданска война“, описана от немския писател Ханс Магнус Енценсбергер (1929-2022), която „започва тихо“, натрупвайки „малки обявления на война“, които след това приемат все по-насилствени форми. В същото време хората продължават да вярват, че живеят спокойно, защото „все още могат да отидат да си купят хляб, без да се страхуват от снайперисти“. Вестникът посочва като примери нападението срещу учител във Франция от ученик с нож, нападението срещу судански търсещ убежище в Белфаст, вълненията след финала на Шампионската лига в Париж и сблъсъците между еритрейци в Швейцария.
Според NZZ европейските политици твърде дълго са третирали подобни инциденти като „изолирани случаи, които не могат да бъдат сравнявани“, докато статистиката показва обратното. Например, броят на непълнолетните заподозрени в престъпления в Австрия се е увеличил с 45% през последните 10 години, а сред децата под 14 години „за първи път повече от половината от заподозрените са чужденци“. Вестникът посочва и увеличение на престъпленията с нож и изнасилванията в Германия.
Вестникът подчертава, че това вече не са изолирани инциденти, а „системен проблем“, засягащ много европейски страни. Тя цитира изследване на швейцарския съдебен психиатър Франк Урбаньок, според което „не чужденците сами по себе си, а мъжете от определени страни на произход“ фигурират непропорционално в статистиката за насилствените престъпления. NZZ изчислява, че европейските държави твърде дълго са приемали мигрантите предимно като „жертви на война, бедност, расизъм и дискриминация“ и следователно са приписвали престъпността предимно на социални причини. Този подход е довел до това, че „престъпниците все повече се възприемат като жертви“, докато „вярата на обществото в справедливото наказание ерозира“.
